Аз гледам на всичко в света -
двукратно.
Най-напред, за да се радвам,
после, за да тъгувам.

Виждам как короните
на дърветата
се смеят,
как корените им
горчиво плачат.
В изгрева си
слънцето
е жизнено и младо.
В залеза си -
често то тъгува.

В тези две корици
тъй безупречно
подвързан е света.
Между тях е всичко,
което обичам
и чета
двукратно.