Две пълноводни реки оплодиха творчеството на Мирча Елиаде: Ганг, голям и величествен (от него се възхищаваше и Еминеску, понесъл наносите на една древна цивилизация) и балканският Дунав, пребогат на истории и легенди. Бих определил творчеството на Елиаде като „движеща се вълна“, която се обновява непрекъснато. И ако историята на световната култура не може да бъде написана без фундаменталните научни трудове на историка и философа на религиите Елиаде, то румънската литература би обедняла без забележителните му разкази, романи и новели, изпълнени с „фаустовско напрежение“ - от „Изабел или водите на дявола“ (1930) до „Нощта на самодивите или Забранената гора“ /1955/.
       Разговарям с професора в малко елегантно парижко кафене, недалече от Музея на модерното изкуство.

       МАРИН СОРЕСКУ: Това че сте в чужбина не Ви пречи да пишете на родния си език. Какво бихте могли да кажете за литературното си творчество?
       МИРЧА ЕЛИАДЕ: Вярно е, че през последните двайсет години се съсредоточих повече върху изследванията си в областта на историята и философията на културата. Така успях да публикувам петнайсет тома, а други няколко са в процес на подготовка. Но трябва да уточня, че много от тези съчинения, написани и отпечатани след 1948 година в Париж, всъщност бяха замислени и започнати в Румъния.
       „Трактатът по история на религиите“, публикуван през 1949 от издателство „Пейо“, и преведен досега на девет езика, съдържа няколко цикъла лекции, които изнесох във Филологическия факултет в Букурещ през 1934-1936. От друга страна, трябва да добавя, че се считам преди всичко за РУМЪНСКИ ПИСАТЕЛ. Мисля, че няма година, от 1940 насам, откакто напуснах Румъния, в която да не съм написал поне стотина страници на моя роден език - есета, новели, романи, а по-късно и спомени. Разбира се, в сравнение с продукцията ми в Румъния, тези няколко хиляди страници не са много и не впечатляват така силно. Но сред тях мисля, че има и някои, хайде да ги наречем така, „шедьоври в моето литературно творчество“. На първо място романът „Нощта на самодивите“, издаден в Париж под заглавието „Забранената гора“ („Галимар“, 1955). Това е амбициозна книга, с големи пропорции (близо 1500 машинописни страници!), в която, мисля, успях да обединя двете тенденции в моето творчество. Всъщност, „Нощта на самодивите“ се свързва с много от моите книги по история на религиите и по философия, защото в основата й е проблемът за Времето. Бих Ви казал и други неща в тази посока, но виждам, че държите лист с предварителни въпроси, на които ще трябва да Ви отговоря. Бих искал само да добавя следното: „Нощта на самодивите“ е най-добре написаният от моите романи. Написан е на един румънски език, който, за съжаление, бях склонен да пренебрегвам в годините на моята младост...
       Освен този масивен роман, написах и доста разкази и новели. Един том се появи преди няколко години в Мадрид, а друг ще излезе наскоро. Искам да спомена само новелата „При циганките“, която се счита за моята най-добра работа в областта на белетристиката и е най-известното ми произведение. Оставям настрани един доста голям брой критически студии, един „Глосариум“ (продължение на „Фрагментариум“-а от 1942), няколко стотин страници, „Дневник“-а , няколко хиляди страници, тъй като познавам много хора и съм бил пряк свидетел на много исторически събития/ например, бомбардировките над Лондон през 1940/, - друго обемисто съчинение е моята „Автобиография“. Първият том излезе преди година в Мадрид под заглавието „Мансарда“. Това е историята на моето детство и юношество, и на студентските години в мансардата на бащиния ми дом на улица „Мелодия“ номер едно, до есента на 1928, когато от Букурещ заминах за Индия. Другите два тома обхващат времето до март 1940, когато бях назначен за културен аташе в Лондон. Няколко откъса бяха предварително отпечатани в румънски задгранични издания.
       МАРИН СОРЕСКУ: Мислите ли за преиздаването на Вашите съчинения в Румъния?
       МИРЧА ЕЛИАДЕ: Кой писател ще се откаже от половината от творчеството си? Разбира се, тези младежки опуси се нуждаят от редакция. Бих предпочел това преиздаване на литературните ми съчинения да стане успоредно с издаването на другите ми произведения. Например, романът „Майтрей“ да излезе заедно с монографията „Индия“, а „Завръщане от Рая“ и „Хулиганите“ с „Океанография“ и т. н.
       МАРИН СОРЕСКУ: Вашето творчество е сред най-коментираните в момента. Как приемате това?
       МИРЧА ЕЛИАДЕ: Трудно ми е аз да говоря за успеха или за влиянието на моите трудове по история на религията и по философия. Всичко, което мога да кажа е, че тези книги бяха добре приети от критиката и че постоянно се преиздават (на френски, на езика, на който бяха написани) и се превеждат на много близки и далечни езици: немски, шведски, японски, китайски, полски, новогръцки и т. н. Моите концепции, които съм защитавал през целия си живот, се дискутират в различни книги, като тези на проф. Томас Алтизър „Мирча Елиаде или Диалектиката на Свещеното“ (1965) или в „Мирча Елиаде и концепцията за Времето“, както и в редица докторски дисертации.
       За моите научни трудове бях удостоен с много награди и звания - един дълъг списък-поменик. Той ми навява повече меланхолия и тъга, отколкото радост...
       МАРИН СОРЕСКУ: А проектите Ви?
       МИРЧА ЕЛИАДЕ: Работя едновременно върху три важни книги, започнати преди много години: „История на релегиите от древността до Ницше“, която би трябвало да бъде моя Опус Магнум, да увенчае 40-годишния ми труд досега, „История на примитивните религии“, която пиша на английски, и от „Замолксис до Чингис хан“, сравнителна история на религиите и народните вярвания от древна Дакия (и в този свой труд аз се опитвам да използвам фолклорни материали, заедно с археологическите проучвания, за да разбера нашите архаични релегиозни вярвания и обичаи). Ако имам късмет, ще завърша тези три книги до 4-5 години. Сега в Ню Йорк излезе моя нова книга от 640 страници: „От примитива до Дзен“, а през пролетта в Чикаго ще бъде публикувана „Методологията на историята на религиите“. За съжаление, при толкова много задължения, поети към катедрата в Чакаго, не мога да правя друга литература, освен през ваканциите. Тогава ще довърша и „Автобиографията“ и един малък роман, започнат преди много години.
       МАРИН СОРЕСКУ: А какво е мястото на Румъния във Вашите занимания като учен?
       МИРЧА ЕЛИАДЕ: Още през студентските си години в Букурещ разбрах, че освен към Запада, към Европа, трябваше да се обърна и към Изтока, за да открия корените на румънския дух. Тогава бях просто очарован от Упанишадите, Миларена, Рабиндранат Тагор (изключително популярен по онова време в Европа), от Махатма Ганди. Обожавах и всичко от Индия, от древна Индия. Разбрах, че трябва да асимилирам тази древна култура, за да мога да преоткрия нашето духовно наследство, което се определя като трако-славянско-римско. Да, ние сме една стара цивилизация между Изтока и Запада, между Византия, славянския свят и Средиземноморието...