Марин Сореску (1936-1996) е сред най-интересните румънски поети. Лауреат на редица национални и международни награди (сред тях от Румънската академия, „Хердер“, Виена, „Струга“, Северна Македония), превеждан почти в цял свят - от Чили до Япония, той бе и блестящ драматург, есеист и критик с голяма ерудиция и оригинална мисъл. Някои от критическите му книги - „Трактат за поезията“, „Безсъници“, „Леко, с пианото по стълбите“ - достигнат забележителния успех на поетичните му сборници: „Единствен сред поетите“, „Смъртта на часовете“, „Облаци“, „Въглища“, „Кладенци в морето“, „Смъртта на Дон Кихот“, „В Лилиеч“. Освен това, Сореску е и много силен драматург. Много от пиесите му: „Рибарят Йона“, „Клисарят“, „Нерви“, „Лоно или Жаждата на солената планина“, „Третият кол или Дракула“ са поставени на редица европейски сцени, стигат и до Бродуей.
         Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата асоциативна, с много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияло силно на тази на пръв поглед делнична и семпла поезия. Често той търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне живост, конкретност на изображението. Повечето от тези стихове са скрити под маската на сатирата и иронията, но в тях откриваме и трагичната гримаса на поета, който наблюдава и коментира съвременния свят, човешките отношения, търси измеренията на живота и смъртта, на съдбата, на саможертвата в името на другия… (Огнян Стамболиев)