Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

XI

 

Ана Мария Навалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Изпразнено от памет и отпуснато, път тялото ти станало
към всичкото възможно, ще потеглиш накъм мястото без име.
Това е знакът като длан отворена,
който възпламнал никне посред вечерта,
върху смъглеността, където думите умират.
Започва се пътуването винаги на съмване; очите са гнездо от светлина,
посрещаща деня. Линии на почуда бележат разстоянието
от градината на духовете до морето, стаяващо своята тайна.
Недей да търсиш дирята на други кораби по бреговете
под застиналото време; ти си океанът, който се изпълва
със съня си и открива хоризонти всеки миг.
Сред корена на вятъра ти ще намериш съдбата си в сляпата слука
на първата крачка, оттатък вълните и вековете,
твърде далеч от пространството, в което се запътваш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.
Публикация в сб. "Да пишеш живота", Изд. "Проксима-РП", С., 2001

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]