Тази бездейна сутрин
изгубих едно стихотворение.
Отлетя като хладен вятър,
като лист от есента
обжарен. Стиховете
тръпнеха от гибел и забрава.
С горест стъпих на улицата,
търсейки стария образ,
който времето нарисува в дъжда;
златото на едно минало, вече смътно.
Но всичко беше на онази потулила се
хартия, която обвиваше ключа
на моята къща и думите.
Ненужно е вече да търся сега
сред пепели и книги
единственото стихотворение, което написах
и някой ще е скъсал на една пресечка.

върни се | съдържание | продължи