Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

XII

 

Ана Мария Навалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Тази бездейна сутрин
изгубих едно стихотворение.
Отлетя като хладен вятър,
като лист от есента
обжарен. Стиховете
тръпнеха от гибел и забрава.
С горест стъпих на улицата,
търсейки стария образ,
който времето нарисува в дъжда;
златото на едно минало, вече смътно.
Но всичко беше на онази потулила се
хартия, която обвиваше ключа
на моята къща и думите.
Ненужно е вече да търся сега
сред пепели и книги
единственото стихотворение, което написах
и някой ще е скъсал на една пресечка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.
Публикация в сб. "Да пишеш живота", Изд. "Проксима-РП", С., 2001

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]