Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб | преводна художесствена литература | страницата на авторката

 

XIII

 

Ана Мария Навалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Вече не зная
как да започна една молитва
и съм тук,
коленичила на земята,
уплашена от мълнията
и от всичко,
което бавно умира от мене.
Дъбовете са вече много високи
и съумявам да докосна само
клоните на върбите,
които се отпускат.
Но още остава
следа от замайване,
семенца слънце
някъде в кръвта ми.
Един влажен камък,
дивият мъх,
ръка, която ме привдига,
за да си следвам пътя,
макар да не е тази на ангела,
който преди векове
избяга от градината ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.
Публикация в сб. "Да пишеш живота", Изд. "Проксима-РП", С., 2001

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]