Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

XIV

 

Ана Мария Навалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Тези думи без име,
които всеки ден се мъча да събудя,
са паметта за един миг,
изгубващ се в мъглата.
Като гадател търся водата,
която да им даде живот,
и намирам само мрак,
вихрушка от гласове,
вълнуващи се в съня
в очакването някой
да им разкрие съдбата.
Чувам стара симфония,
ромон, никнещ от поточе
сред пустинята.
Дъхът на ангелите
рисува следите на устните им
и няколко невъзможни стиха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.
Публикация в сб. „Да пишеш живота“, Изд. „Проксима-РП“, С., 2001

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]