Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

II

 

Ана Мария Навалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

И те наричам щастие,
подкрепящо със сили безучастното ми същество
и докосващо погледа ми понякога.
И те наричам щастие,
тихичко, ако ли се събудиш този ден,
пленено от девичия ми хълбок.
И те наричам щастие,
лакомо за мен, враг на стиха,
любимо на от мен убягващата яснота.
И те наричам щастие,
кралице на най-крехкото ми стихотворение,
разбито на парчета сред обгръщащото те море.
И те наричам щастие,
като една молитва, защото съществуваш в моя живот,
многостранно изкушение на думата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.
Публикация в сб. „Да пишеш живота“, Изд. „Проксима-РП“, С., 2001

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]