Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

V

 

Ана Мария Навалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Запечатана е къщата, която милва зимата,
където поетът като просветлено влечуго
си пише хороскопа по горските цветя,
пиейки светлината, плъзгаща се по земята.
Там бавно чезне тигърът,
додето подражава нежно жалене дъждът,
подобно чист овес, премилан от върбата.
Поетът в самота далечния си глас оставя,
прилепнал о дървото, възпрепятстващо смъртта му,
жадуване да бъде камък или счупена мандолина,
блато на юг в един сглъхнал свят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.
Публикация в сб. „Да пишеш живота“, Изд. „Проксима-РП“, С., 2001

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]