Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

VII

 

Ана Мария Навалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Новият дом
пази тръпки от носталгия
и петна от сянка, и пукнатини от тишина,
откъдето се процежда снопче прах
от други, почти крепостни зъбчати стени,
останки от места набързо обитавани,
които се измъчваха подобно сънища,
болни от време. Следи по сгради
с мирис на отсъствие, помещения,
несъответни по възраст
и по големина, в които раснах мрачна,
скърбяща за лъчезарни прозорци,
проходи от музика, от светло детство,
от всекидневно зазоряване сред котви
бляскави.
В новия дом
стъпките ми се запъват да прекрачат
сред накланящите се стени от книги
и картини, носещи предишни обитавания
и влага в моята стая.
Завесите изличават,
безучастни от спомени,
погледа. И лампи от нощни стихове
люшкат като добродетелни вдовици
изчервяването си. Започва да живее къщата
и всичко си остава същото,
и е като да се движех из столетен
дворец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.
Публикация в сб. „Да пишеш живота“, Изд. „Проксима-РП“, С., 2001

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]