Ана Мария Навалес

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | преводна художествена литература

 

 

         Ана Мария Навалес е родена в Сарагоса, в чийто университет завършва хуманитарни науки и е преподавала латиноамериканска литература. Директор е на списанието за култура Турия и е ръководител на секцията за творческо писане в Института за изследвания на Теруел (Висш Съвет за Научни Изследвания).
         Публикувала е няколко стихосбирки, сред които В думите (1970), Нагар от восък (1975), От тайния огън (1978, награда Сан Хорхе), Майстор на любовта (1979, поощрителна награда Адонаис), Доносниците на Сизиф (1981), Нова, стара стая (1983, награда Хосе Луис Идалго, преведена на английски), Устните на луната (1989,1990), Огледалата на словото (1991, авторска антология), Ще намериш друго море (1993), Море за фон 1978-1998 (1998, антология) и Написано в тишината (1999). В Италия е публикувала Срешу думите (2000, двуезична) и преводната Онова дълго зазоряване (2000).
         Авторка е на романите Завръщането на Хулиета Олуейз (1981), Следобедът на чайките (1981), Лабиринтът на кетцала, награда Антонио Камуняс 1984 (1985,1986, 1999) и на детската повест Леля ми Елиза (1983). Сред книгите й с разкази са Две момчета в син плик (1976), Разходка из съкровения град и други срещи (1987), Разкази от Блумсбъри (1991, 1999, преведена на френски, български и англисйки), Захария, цар (1992), Три жени (1995) и Разкази от двата бряга (2001). Авторка е на две антологии - на съвременната арагонска поезия и на прозата - и на две есеистични книги, Четири испански романисти (Алдекоа, Делибес, Суейро и Умбрал) (1974) и Лейди и нейното ветрило. Приближаване към женската литература на XX век (от Вирджиния Улф до Мери Маккарти), награда Сиал за есеистика 2000 (2000).

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юли 2004 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]