В това утро нахлува буря
от сърцето на летния вятър.

Като кърпички бели за сбогом
вятър облаци бели развява.

Необятното вятърно сърце
бие в нашето любовно мълчание.

Вятър в гората, многогласен, божествен,
вятър - говор за битки, за песнопения.

Бърз вятър окапали листи обира
и като живи стрели разхвърля птици.

Вятър мята утрото към вълни без пяна,
към огньове с пламъци полегати.

Утро, в което потъват целувки,
укротено на прага от летния вятър.