В Стромболи,
откъм бялата къщичка на два етажа, в която не съм бил, така мисля, виждам вулкана и пясъците на
                  мъртвия плаж да пламтят. В малката къща,
бяла и вкопчена в планинския склон, за който пазя спомена, че не съм бил там
и че вярвам в огъня, че ще умра в пламъците и ще се върна при мъртвите сред дима
и ще се разсея във вятъра...
От прозорчето, отворено на изток в онази интимна увереност, която в действителност
е това, което бе онази къщица, издигната в скромността и белотата й, срещу Стромболи,
за която ми остава съмнението за нашия престой,
съзерцавам уханието на всяко тръгване.

Из Стромболи (1999)

върни се | продължи