Душата на нашата дума
Пейзаж и небе
Небето понякога
Си пробва нови синеви
И се потопява в облаци
Или се хвърля в морето
Като самоубиец в пламъци
Небето
Което блести върху кожата ми
И зад твоите клепачи
Ме вика с името ми най-последно
И приспива косата ми като пее за миналите хора
Плаках като чувствах че любовта надживява

Из Небето на люляното слънце (2007)

върни се | продължи