Фернандо Песоа

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

XLVII

 

Фернандо Песоа

 

Превод от португалски: Румен Стоянов

 

 

В ден изключително ясен,
Ден, в който ми се щеше да съм работил много,
Та в него да не работя нищо,
Съзрях, като път между дървета,
Онова, което може би е Великата тайна,
Онова Велико Тайнство, за което говорят поети.

 

Видях, че няма природа,
Че не съществува природа,
Че има планини, оврази, равнини,
Че има дървета, цветя, треви,
Че има камъни, реки,
Обаче няма цяло, към което да принадлежи това,
Че истинска, действителна съвкупност
Е болест на идеите ни.

 

Природата е части без те да имат цяло.
Това е може би тайнството, за което се говори.

 

Именно това без да мисля и без да спирам
Улучих, че трябва да е истината,
Която всички търсят и не я намират,
И която само аз, нетръгнал да я търси, я намерих.

 

 

 

Електронна публикация на 14. октомври 2009 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]