Де да беше животът ми волска талига,
Която идва скрибуцайки по ранина из пътя.
И отгдето идва там се и завръща
Из оня път кажи-речи по мръкнало.

Нямаше надежди да лелея - само трябваше да имам колела...
Старостта ми нямаше да има бръчки, бели косми...
Станех ли негоден, махваха ми колелата
И оставах прекатурен, потрошен в дъното на пропаст.