Фернандо Песоа

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ХVI

 

Фернандо Песоа

 

Превод от португалски: Румен Стоянов

 

 

Де да беше животът ми волска талига,
Която идва скрибуцайки по ранина из пътя.
И отгдето идва там се и завръща
Из оня път кажи-речи по мръкнало.

 

Нямаше надежди да лелея - само трябваше да имам колела...
Старостта ми нямаше да има бръчки, бели косми...
Станех ли негоден, махваха ми колелата
И оставах прекатурен, потрошен в дъното на пропаст.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. октомври 2009 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]