Понякога, в дни с точна и съвършена светлина,
Когато нещата имат цялата възможна им действителност,
Питам бавно сам себе си
Защо даже аз на нещата
Приписвам красота.
Едно цвете мигар има красота?
Нима има красота в един плод?
Не: има само багра, облик
И съществуване.
Красотата име е на нещо несъществуващо,
Което давам на нещата срещу тяхната приятност.
Тогава защо казвам, че нещата са красиви?

Да, дори при мен, живеещ само за да живее,
лъжи
За нещата,
Неща, които просто съществуват.

Колко трудно е да бъдеш ти самият и единствено да виждаш видимото.