Хосе Луис Пикеро

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

САНТИМЕНТАЛНО УЕДИНЕНИЕ

 

Хосе Луис Пикеро

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

В моето семейство не се изрече никога „обичам те“.
Не чух да казват „съжалявам“ майка ми или баща ми.
Не знам дали бе свян: една излишно гръмка нежност за всекидневна употреба.
Включително да се четат стихотворения! Това наистина бе нещо подозрително,
също както неочаквано петно или въздишка, или врата, затворена с премного ключ.
Никога „любов“, „тъжен съм“ или „ще ми липсваш“, човек можеше да се смее на такива неща!
Разбирам, че има мълчалив пакт на срамежливост към някои чувства, и въпреки това,
аз днес наричам това неудобството от всичко близко.

 

Ампутирането на сантименталното, съгласен съм, ни прави лесно управляеми трудните ритуали на съжителство; малка хитрост.
Такъв е храмът: формулите, нищо за избягване.
В храма, в къщата, като в болница, е необходима асептиката на повторните сигурни жестове:
Стреми се да си щастлив по частен начин.

 

И в добавка, е грабежът
на думи от страна на идиотски филми и песни и онези момичета с метежни гаджета в някой парк, сред храсти джуджета.

 

И има такива, на които се харесват много сцените
и свиренето на сантиментална китара по всички салони и всички младежки плажове, измъчени подобно на проточено летуване,
докато някои други оставаме насаме,
пиейки (и набръчкани като глупави платани),
мислейки какво да кажем.

 

В моя дом никога не се казаха нависок глас важните неща.
Потърси днес в себе си една сълза, жест на нежност:
Вече ни стана късно за такива глупости.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 05. април 2008 г.
Публикация в кн. „Четвърт век испанска поезия 1980-2005 (антология).“, София, Проксима-РП, 2008
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]