Силвия Плат

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

ПРЕЗ ВОДАТА

 

Силвия Плат

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Черно езеро, черна лодка и две човечета - черни изрезки.
Къде отиват черните дървета, които тук пият вода?
Сенките им навярно ще затъмнят и Канада.

 

От водните цветя ни застига бледо сияние.
Листата им не искат да бързаме.
Те са кръгли, плоски и пълни с мрачни съвети.

 

Студени светове се цедят от веслото.
Духът на мрака е в нас. И в рибите е.
Сред езерото дънер вдига бледа длан за сбогом.

 

Звезди разцъфтяват сред лилиите.
Не те ли прелъстяват тия безизразни сирени?
Това е тишината на втрещените души.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 27. февруари 2005 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]