Силвия Плат

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

Ариел1

 

Силвия Плат

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Мъртвило в мрака.
После - безплътен и син
порой от зъбери и разстояния.

 

Лъвице Божия,
едно сме - с теб, ос
на колене и пети! - Браздата

 

се цепи и ниже, сестра
на кафявата шия,
чиято дъга не успявам да сграбча,

 

негрооки
шипки хвърлят тъмни
куки -

 

глътки сладкочерна кръв,
сенки.
Нещо друго

 

ме тегли през въздуха -
бедрата, косите,
люспи хвърчат от петите ми.

 

Беля се - бяла и гола
кралица на коня -
мъртви нокти и пранги.

 

А сега
се разпенвам в жито, в морски проблясъци.
Детските крясъци

 

глъхнат в стената.
А аз
съм стрелата,

 

капката, дето
самоубийствено влита
право

 

в червеното око - котелът на утрото.

 

 

 

 

 

 

---

 

1 Силвия Плат е имала кон на име Ариел и е обичала
да препуска с него - това е и прекият повод за написването на стихотворението.
Всички останали смисли и асоциации са, разбира се, също валидни. - бел. прев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 25. януари 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]