Силвия Плат

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

Малки часове

 

Силвия Плат

 

Превод от английски: Владимир Трендафилов

 

 

Празна, ехтя от най-леки стъпки –
музей съм без статуи, с пищни галерии, арки, ротонди.
В двора ми скача фонтан, пак потъва в себе си –
сърце на калугерка, сляп за света. Мраморни лилии
излъчват бледнина вместо мирис.

 

Представям си, гледа ме публика – мен, майката
на бяла Нике и на няколко плешивооки Аполона.
В замяна, мъртвите ме раняват с внимание и няма нищичко ново.
А луната слага длан на челото ми,
безизразна и няма като болнична сестра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. февруари 2008 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]