Едгар Алън По

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ГАРВАНЪТ

 

Едгар Алън По

 

Превод от английски: Георги Михайлов (1945 г.)

 

 

В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах жаден в знания незнайни тук;
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука -
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
„Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. -
           Някой гост - и никой друг!“

 

Бе декемврий - помня още! - мрак и мраз от всички нощи;
от камина белд отблясък пред прага береше дух.
В скръб деня аз чаках всуе! Без надежда пак да чуя
с благовест на алилуя името „Ленора“ тук!
Светлото и редко име, що не шепне вече тук
           на земята - никой друг!

 

А пурпурните коприни на завесите старинни
пълнеха нощта пустинна с ужаси при всеки звук.
Прималнял до изнемога, в зло предчувствие, в тревога,
аз се ободрявах строго: „Някой гост дошъл е тук!
Туй е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;
           някой гост - и никой друг!“

 

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като казах: „Извинете! Да! Дочух аз смътен звук;
но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,
че когато се почука, аз не се опомних тук...“ -
И отворих, за да видя кой тъй късно чука тук?
           Вън бе мрак - и никой друг!

 

И в бездънний мрак загледан, тръпнех вцепенен и бледен
в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.
Но отекна в миг простора като звук на Бог от хора
глух и тъжен зов „Ленора“ - от скръбта ми свят отзвук.
То бе моят зов „Ленора“ - и на него чух в отзвук
           само ек - и никой друг!

 

Но унесен в мисли скъпи, в стаята едва пристъпих,
чух - и този път по-силно - пак таинствения звук:
„В прозореца непрестайно удря някой клон случайно
и във тази нощ потайна ужаси вселява тук.
О, на тази страшна тайна, знам, причината е тук -
           вятърът - и никой друг!

 

През завеската пурпурна блъснах прозореца бурно
и през него в миг се втурна с горд полет и рязък звук
гарванът на мойто златно и свещено Безвъзвратно -
и във мойта стая пуста, тъкмо зад вратата тук -
върху бюста на Палада кръг изви и кацна тук
           гарванът - и никой друг!

 

И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
„Нямаш ти качул разрошен, но не си страхлив, а мощен
гост от край, де в мрак всенощен бродят сенки странен хор.
Как те сенките наричат в черния Плутонов хор?
           Той програка: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вервах и учуден, поглед впервах;
не намирах - и пак дирех смисъл в този отговор.
Никой смъртен - уверявам! - не е бивал посещаван
в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;
над вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор
           и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,
сякаш своя дух упорно вля в тоз странен отговор.
Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:
„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор -
както всичко - безвъзвратно! - пак далек от моя взор!“
           Грак отвърна: „Nevermore!“

 

„Този отговор таинствен бе умел, но бе единствен,
сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор
е повтарял в скръб и горест, като припев в черна орис,
орис на беди и горест, на неволи и позор -
с укор спрямо свойта орис на неволи и позор -
           и той беше: „Nevermore!“

 

Бях учуден, изненадан, а той все тъй горд и хладен
впил бе - строг и безпощаден - във душа ми огнен взор.
Взех кресло и седнах мрачен. И размислях озадачен
има ли, макар невзрачен, смисъл в този отговор?
Що предсказва, горд и мрачен, той във своя отговор
           с туй зловещо: „Nevermore!“

 

И във спомени погълнат, мислех и седях безмълвно
сам пред тоя дух прокълнат от Плутоновия хор.
Ах! - в креслото осветено нявга двама ний блажено
смеехме се оживено тук след весел разговор.
Но в креслото осветено няма пак, склонила взор,
           тя да седне - „Nevermore!“

 

В миг... по меките килими сякаш стъпки чух незрими -
сякаш стъпват серафими, пратени от божий хор,
„То в скръбта ти за Ленора Бог на ангелите с хора
миг забрава ти изпраща! - викнах аз с възрадван взор.
- Пий и забрави Ленора! Спри с надежда в Бога взор!“
           Грак отвърна: „Nevermore!“

 

„О! - извиках, в страх обземан. - Птица или дух на Демон,
ти предзказваш! О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,
в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,
дето радостта посърна и погасна моят взор,
в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?“
           Той предсказа: „Nevermore!“

 

От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
„Предскажи, о, древен Гарван - там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зоват Ленора в Рая ангелите в божий хор?“
           Той отвърна: „Nevermore!“

 

„Не! - извиках, пламнал в огън. - Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставяй знак за спомен тук от теб, о, вероломен!
Остави ме сам, бездомен! Махвай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!“
           Той програка: „Nevermore!“

 

И стои на бюста бледен той, зловещо в мен загледан,
сякаш Демон всеподобен впива своя огнен взор.
Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.
И от тази сянка, скрила и лазури, и простор,
знам - уви! - душата няма - към лазури и простор! -
           пак да литне - „Nevermore!“

 

 

 

 

Прочети също:

 

Пародиен превод на „Гарванът“ на Кр. Димитрова и Вл. Трендафилов - 1992

 

Превод на „Гарванът“ на Велико Боев - 1988

 

Превод на „Гарванът“ на Любен Любенов - 1993

Електронна публикация на 03. февруари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]