Из "Петото слънце"

поезия

Литературен клуб | поезия на маите и ацтеките | преводна литература

 

ИЗ "ПЕТОТО СЛЪНЦЕ"
/поезия на маите и ацтеките/

 

Превод от испански: Никола Инджов

 

 

Разцъфтялото колибри

 

Дойдох до тук,
до клоните на Разцъфналото дърво
аз, Разцъфтялото Колибри,
наслаждавам носа си и се чувствам насладено,
вкусни и сладки са моите устни.

 

 

 

Пролетна песен

 

Върху цветята пее прекрасният фазан,
развява песните му Владетелят на света
и само неговите собствени птици му приряват.
Това са червените птици, които му припяват.
Книга, пълна с рисунки, е твоето сърце;
дойде да ни възпяваш, о, поете, и удряш своя барабан,
хората да веселиш напролет.

 

 

 

Приятелството

 

Като перо на кецал, благоуханно цвете,
приятелството трепти,
като пера на чапла в празнична одежда се втъкава.
Птица, която чурулика като звънче, е нашата песен,
как красиво я пееш!
Тук, между цветя, които ни обграждат,
разцъфтели клони ти възпяваш!

 

 

 

Другият живот

 

Златиста пеперуда смуче мед,
отвореното цвете е моето сърце,
о, приятели, бе цветето благоуханно,
но дъждът го разпръсна.

 

 

 

Какво е поезията

 

Разбрах най-накрая:
пея песен,
гледам едно цвете,
дано никога не ме напуснат.

 

 

 

Птицата и пеперудата

 

Какво казва червената божия птица?
Като камбанен звън тя се носи и смуче мед.
За наслада сърцето й се отваря -
и то е цвете.
Идва вече, идва вече пеперудата,
идва леко, разтваря леки крила,
каца по цветята и пие мед.
За наслада сърцето й се отваря -
и то е цвете.

 

 

 

Загадката да живееш

 

Не е вярно, че живеем,
не е вярно, че съществуваме
на земята.
Аз трябва да оставя хубавите цветя,
трябва да тръгна да търся загадъчното място.
За кратко време тук
да изпеем красивите си песни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въвел в мрежата: Емил Кацаров

Електронна публикация на 16. юни 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!