Рамон Майрата

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

НЯКОЙ ЦЕПИ ДЪРВА
И ГИ ГОРИ

 

Рамон Майрата

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

Настръхнали трески
се забиват в светлината.
Думата atelier,
ателие,
по непознати ми пътища
се отцепва от друга, много по-древна, astelle,
треска.
Дървесината, в челюстите на брадвата
- зора и залез в твоите удари –
се изнищва като дим
- ателие –
преди химията на огъня
да издигне до най-високата точка
гледката на едно двувековно съществуване.
Летящи трески.
Сетне стволовете
като гребла сред вълните на огъня
гребат изящно
наникъде. Живи въглени,
които градът съзерцава
докато се учи да умира,
захласнат
като някой изучаващ
мъртви езици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 03. октомври 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]