Поет, есеист, романист и критик, университетски преподавател, филолог, антрополог, сценарист, драматург и издател. Електронното му списание „Изпреварващият от Индиана“, което скоро ще можем да видим и в книжно тяло, е считано за едно от най-интересните и експериментални испаноезични издания за литература и изкуство.
         Първите му стихове се публикуват в антологията Огледало на любов и смърт (1971, съставителство и пролог - Висенте Алейсандре). Автор е на стихосбирките: Естетика на змията 1972, Съмнението на Алисия (1990), Без врати (1996), Пределът на града (1998), Нови стихове от предела (2002), Поеми от кафе Стигия (2004), Осветявайки нощта (2005), Песента на Пиер Труве (2005) и Любовта има нещо с горилите (2007); романите: Пустинната империя (1992), Бледовиолетовото кресло (1994), Али Бей, абаси (1995, 2001), Мирасиелос /Небогледец/ (2000) сборниците разкази: Разкази от Сахара (2002) и Ако ме чуваш тази нощ (1991). Не по-малък от страстта му към Сахара и нейните обитатели е интересът му към света на илюзионизма. Плод на тази страст са По чудо. Една история на илюзионизма (1982) и Кръвта на турчина (1990). Написал е и многочислени текстове за творби на изкуството, между тях Слисването на модерното изкуство, Сиянието на Чистата Земя, текстовете за каталозите на такива значителни съвременни творци като Едуардо Аройо, Рамон Гая, Исабел Муньос, Карлос Франко, Сиукко Гутиерес и др. През 1993 се състоя премиерата на първата му театрална творба – Млечен път. Творбите му са преведени на английски, френски, руски, арабски, немски, полски и др. Живее и работи в Сеговия.