Фелипе Бенитес Рейес

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ПАРИЖ, АНТИКВАРНИ КНИЖАРНИЦИ

 

Фелипе Бенитес Рейес

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Докато мириша розата от хартия,
увехнала и пожълтяла, на Ронсар,
някой забива игла
в заспалите очи, които плуват
из вълнистото море на приспивателното,
което са изсипали в чашата му.

 

Докато докосвам огладения кристал
на декоративен стих от Маларме,
някой постепенно
издига скелето на несигурния ти късмет,
скъсвайки хартия или изгубвайки ключ.

 

Люксембургски градини, докато ви пресичам вкочанен
и минавам пред статуята на Верлен,
помургавял в камъка, някой разрешава
онази химическа формула,
която ще посее облекчението или ужаса
в нашата беззащитна реалност.

 

В същото време, когато чета
стиха, в който Бодлер възсъздава
образа на змия,
танцуваща на върха на тояга,
някой казва някому на ухото
фразата, която винаги исках да чуя,
за да почувствам веднъж
потръпването пред пропастта на бъдещето.

 

Когато гледам да плува бледата Офелия
по езерото на стих на Рембо,
някой разбърква
в разклатената купа на съдбата
заровете, които решават
живота и любовта или противоположностите им.

 

Докато вървя с книгите си в торбата,
някой разстройва завинаги
непроницаемия сюжет на общата съдба,
като начертава пиесата на механичен гений,
способен да създава или руши.

 

Пролетта блести над реката
със светлина на дантела от осемнадесети век,
докато се отправям към кафенето на Двата Урода,
мислейки неспокойно за тези неща,
така, както се мисли за нож,
влизащ в тръпнещата плът на света.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 30. март 2008 г.
Публикация в кн. „Четвърт век испанска поезия 1980-2005 (антология).“, София, Проксима-РП, 2008
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]