Райнер Мария Рилке

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

***

 

Райнер Мария Рилке

 

Превод от немски: Стоян Бакърджиев

 

 

Видях дворци все още да живеят
като красив, наперен птичи свят;
те грачат грозно, вместо да запеят.
С богатствата си всички се гордеят,
но никой днес не е богат.

 

Не са като пастирските народи,
защото тях старейшина ги води
и също като облаци с овцете
покриват златните долини лете.
Щом отзвучеха сетните повели,
щом паднеше в полето тъмнина,
те чувстваха, от радост онемели,
как в тях избухва нова светлина,
как в кръг край тях камилите са спрели,
двугърби като хребет под луна.

 

И вятър не отвяваше встрани
дъха на стадо цели десет дни -
тъй топъл, тежък в стихналата шир.
И както на разкошен сватбен пир
по цели нощи виното искреше,
тъй мляко от ослиците течеше.

 

Не са и като тия бедуини,
които под килими вехти спяха,
които бяха в дрипи и без стряха,
но кичеха конете си с рубини.

 

Не са и като княз - при тържество
със злато заплатил за аромат
от амбра, масло от бадеми, цвят
от дъхаво сандалово дърво.

 

Не са и като източния цар,
когото вместо бог светът посочи,
а той, стопен от скръб и вече стар,
с коси метеше дворцовите плочи,
защото не умееше да скочи
до някой рай, за час макар.

 

Не са дори като търговци стари,
които за картини с цял имот
заплащат като властни господари,
а после ги изпълват с нов живот;
така в града на сребърния плащ
те ги събират във венец блестящ
и слепоочието тяхно пари.

 

Тъй стана: чрез богатите предтечи
животът се изпълни с широта.
Но времето богатствата отрече.
Не се опитвай да ги върнеш вече -
върни на всички бедни бедността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 21. септември 2004 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]