Янис Рицос

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Поема в синьо

 

Янис Рицос

 

Превод: Елисавета Багряна

 

 

На Гео Милев

 

Той обичаше света,
но бе с едно око – виждаше
половината ден син, половината черен.
А той искаше целият ден да бъде син,
целият свят да бъде светъл –
всеки човек да има своята усмивка
и своя декар лазур всред всяка нощ.

 

Беше едноок. Не искаше да огорчава близките си
и носеше в празната си орбита изкуствено око –
тънко изписано, синьо,
защото искаше целият ден да бъде син –
едно око грижливо, обърнато към празнотата,
което страдаше за празните ръце, за празните стомаси,
за черната празнота в очите на хората.
Той искаше целият живот да бъде ясносин.
Това око се взираше и различаваше всичко в нощта.

 

Един едноок. С име Гео Милев.
Пишеше стихове. Написа „Септември“.
Едноок. А виждаше с хиляди очи неправдата,
забиваше като меч празното си око в гърдите на неправдата,
искаше всичко да бъде синьо.
Арестуваха го. Изгориха го жив.
Човекът, който искаше душите ни да бъдат лазурно-сини.
Изгориха го. Но окото му не изгоря.
Остана като капка синя светлина
вътре в изгорения му череп.

 

*

 

Бе човек лазурен като правдата.
Сега в музея на революцията това синьо око блести
Като фенер на вратите на свободата.
Това око вижда, осветлява и съди.
Това око заповядва: „Да.“
Да направим лазурносини душите си и живота си.

 

Един лазурен човек с много червена кръв,
с червени мечти за синия ден.
В музея на революцията се пази неговото око
като емблема на борбата. Видях това око.
В зеницата му е написана цялата история на революцията.
Сини картини от кървави години.
Сини картини с червени знамена.
Загинали борци, които носят високо на ръцете си синия ден.

 

Това око не се затваря никога.
Това око бди над София.
Това око е една синя звезда за всички нощи.
Това око вижда, осветлява и съди.
Който погледне това око, придобива очи,
Който погледне това око, вижда света.

 

Един едноок човек. С име Гео Милев.
Написал „Септември“ – нищо друго не знам.
Едно синьо „добър ден“ ми каза,
с едно „добър ден“ отвръщам аз,
една синя поема пиша за света –
за „добър ден“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. януари 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]