Робърт Фрост

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Издигане на стена

 

Робърт Фрост

 

Превод от английски: Теменуга Маринова

 

 

Има нещо, което не обича зида
и замръзнали буци трупа под него,
а отгоре на слънце рони чакъла
и дупки широки за двама пробива.
Ловците са друга беда. И след тях
съм вървял и поправял, където не са
оставили камък дори върху камък,
измъкнали скрития заек, обаче,
за радост на своите лаещи кучета.
Никой не го е видял или чул, но
пролетно време все намираме дупки.
Аз казах на моя съсед отвъд хълма
и онзи ден се видяхме на слога,
зида между нас да издигнем отново.
Зида си го правим, тъй както живеем.
Всеки с камъните от свойта страна.
Едни са овални, други- кръгли съвсем.
Заклинание трябва да ги закрепим:
“Не мърдай, додето гръб не обърна.”
Загрубяха ни пръстите да ги носим.
Като в някаква нова игра на открито,
сами във отбор. Още малко е нужно.
Ала всъщност на нас стена не ни трябва.
При него всичко е бор, овошки- при мен.
”Че моите ябълки няма да тръгнат
да ядат шишарки под бора,” му казвам,
а той: ”Добри огради - добри съседи.”
Пролетта ме гъделичка и се чудя
как бих могъл да му внуша идеята.
”Добри съседи, а с ограда! Не е ли тъй,
където има крави? А тука крави няма.”
Преди да издигна стена бих попитал
какво заграждам вътре и оставям вън,
кого бих искал да обидя.
Има нещо, което не обича зида.
Иска го сринат. “Елфи”- можех да кажа,
но не бяха те точно и предпочетох,
сам да се досети. Наблюдавам го как
здраво е хванал камък във всяка ръка-
въоръжен дивак от каменната ера.
Движи се сред тъмнина, която не е
май само от сенките на дърветата.
Той няма да пристъпи бащините си слова
и за да докаже, че те му харесват,
повтаря: “Добри огради- добри съседи.”

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. октомври 2009 г.
г1998-2009 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]