Габриеле Романьоли

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

ЖЕНА ПО ФАКСА

 

Габриеле Романьоли

 

Превод от италиански: Мария Бонзова

 

 

         Седем вечерта. Сам в офиса, на светната настолна лампа, с наведена глава. Иззвънява телефонът до него. Не вдига - звъни апаратът, свързан с факса. Чува свистенето на машината. Става да погледне от любопитство. На листа - женски образ с размити очертания и със затворени очи. Сякаш е положила лице върху повърхността на копирната машина. Остава загледан в нея, в захлас. Ново иззвънявяне, ново свистене. Опакото на една длан - два пръстена, на безименния и на средния пръст. Сега вече застива в очакване, нетърпелив. И пристига рамо, със ставата към него. Пуснатите свободно коси, очертанията на глезена, свивката на коляното. После гърдите, интимните части. Разполага листата по пода, върху синия мокет и нарежда мозайката на едно женско тяло между празните бюра. Работи на четири крака. Когато е готов, се изправя и я оглежда. Прекрасна е. Би искал да се запознае с нея.
         Телефонът отново звъни. Силен вятър нахлува през прозореца, вдига листата от пода, разпилява ги навън и ги шибва силно под октомврийската буря. Посърнал, той остава загледан след тях с последния факс в ръка. После свежда поглед и прочита: „Ще ме пазиш ли от бурята?".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 08. юни 2005 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]