Габриеле Романьоли

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

КОГАТО МАРТА СЕ ЗАМИСЛИ...

 

Габриеле Романьоли

 

Превод от италиански: Мария Бонзова

 

 

         Каза й, че е разменил клиничните картини. Сега Марта знае, че не й остават едва няколко месеца живот. Не нейната хипофиза се разгражда. Случаят й е тревожен, но далеч не и безнадежден. Необходимо е само да се лекува с постоянство и да се пази, казаха лекарите. След многобройни извинения заради абсурдната грешка. Едва излязла от болницата, Марта сяда на стъпалата и усеща как тръпката на живота се изкачва по гръбначния й стълб и стига до мозъка. Оставя се да я зявладее. Поглежда колите по булеварда, хората, магазините и й се иска да го изкрещи. Ще живее. Ще шофира, ще се разхожда, ще пазарува още дълги години. Всичко е било едно недоразумение. Само като се замисли човек, казва си тя. Като се замисли човек... Ами, като се замисли, изведнъж колите забавят хода си, хората застиват, магазините се опразват, тръпката слиза обратно надолу по гръбнака й. Защото, като се замисли, Марта видя обратната страна на медала. В лицето на някоя бледа жена с къси коси или пък на студентка в трети курс, или на майката на глухонямо дете, или дори на онази госпожа с плисираната пола, която в този момент се качва по стълбите. Жената, която всъщност ще умре. Марта свежда очи, за да не я вижда. Иска й се да не ги отваря никога повече, да не става от тези стъпала, да не се връща в този свят.
         Свят, в който всяко щастие, всяка болка могат да се окажат една абсурдна грешка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 08. юни 2005 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]