Хосе Карлос Росалес

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ТЪГАТА

 

Хосе Карлос Росалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Тъгата беше сладостна, когато бе забава,
форма на битност без битност на този свят,
лесна маска, заблуда.

 

Тогава тъгата постигаше най-смутните
или най-горестните неща да отсъстват.
Бе начин да видиш, без да гледаш, болката
или смъртта, или страха.

 

Тъгата беше сладостна, защото беше даром,
невинно извинение да си останеш вкъщи,
напразно и притихнало укритие.

 

Тъгата е сега оскърбяващ свидетел,
дръзка дружка, пристигаща без известие,
ненавременен сродник. Тъгата е сега
така горчива, че огорчава.

 

Избликва, защото животът не се държи понякога
дотам добре, както се следва. Идва с твърда причина
и се стреми, измамлива, да остане завинаги.

 

 

(из Хоризонтът, 2003)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 10. ноември 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!