Хосе Карлос Росалес

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ГОЛИЯТ ПЯСЪК

 

Хосе Карлос Росалес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Овалян пясък, изцапан
от морето на вялостта,
странства от място на друго,
без въодушевление. Гол,
се оставя да го отнася вятърът,
като да е пепел.

 

Няма тежина, изглежда
безтегловен, толкова лек,
че не подбужда опасение.
От място на друго, влажен
или сух, няма си име,
няма си и бърлога.

 

Беше някога скала
пясъкът, който сега тъпчем.
Преди време си отиде,
предпочете да е малотраен,
вместо да е съучастник:
предостави се на вятъра и водата,
не можа да бъде твърда земя.

 

 

(из Пустинята, пясъкът, 2006

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 10. ноември 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!