Йон Д. Сърбу (Йон Дезидериу Сърбу) е роден на 28 юни 1919 в Петрила, окръг Хунедоара, в семейството на миньор. Умира на 17 септември 1989 г. След като завършва лицея на град Петрошани, постъпва във факултета по филология и философия в Клуж, преместен през 1940 г. в Сибиу (Херманщат) според Виенския договор. Там учи при Лучиан Блага, Ливиу Русу и Онисифор Гибу. Дебютира в печата още като студент, като такъв заради левите си убеждения е изпратен и на фронта по време на Втората световна война в Съветския съюз. През 1945 г. се дипломира с теза върху философията на Юнг и Лучиан Блага. В края на 40-те и началото на 50- години работи като университетски и гимназиален преподавател, редактор в литературни и театрални списания. По време на унгарските събития от 1956 г. е осъден като „неблагонадежден“ - последователно на една, на три и на седем години. Освободен е едва през 1963 г., но отново е преследван от комунистическия режим на Георгиу Деж, а след това и на Николае Чаушеску. Работи като миньор в мина Петрила, после като сценичен работник в драматичния театър на Петрошани, след което и като литературен секретар (драматург) в театъра на Крайова - до пенсионирането си по болест през 1974 г. Умира през 1989 г., няколко месеца преди падането на диктатора Чаушеску. Автор на пиеси, стихове, разкази, романи и есета, носител на награди на Съюза на писателите на Румъния, на Румънската академия, на списание „Рамури“ и др. Негови пиеси и белетристични творби са преведени на френски, английски, полски, руски, унгарски, чешки, италиански и испански. Сред по-известните му книги са „Арката на добрата надежда“ /1982/, „Мишлето Б.“ /1983/, „Бедните комедианти“ /1985/, „Танцът на мечката“ /1988/, „Сбогом, Европа!“ /1992/, „Вълкът в катедралата“ /1994/.