През 1966 г., забогатял след огромния успех на „Хладнокръвно“, Труман Капоти напуска скромния си апартамент в Бруклин заедно с всичко в него - в това число кашон с книжа, предвидливо спасени от боклука от портиера на блока. Ръкописът на „Лятно пътуване“ е бил смятан за изгубен в продължение на 50 години включително от самия Капоти. Открит е случайно в кашона с документи, предоставени за разпродажба през 2004 г. на аукционната къща „Сотбис“ в Ню Йорк. Никой, дори изпълнителят на литературната воля на Труман Капоти, не е подозирал за съществуването на четирите ученически тетрадки, изписани на ръка и съдържащи „Лятно пътуване“. Капоти се залавя с писането му през 1943 г., но го загърбва заради „Други гласове, други стаи“ – неговия изумителен дебют, превърнал го в литературен феномен. Връща се нееднократно към изоставеното си произведение през следващите десетина години, завършва го, след което го захвърля на дъното на един кашон.

         Главната героиня Грейди Макнийл се отличава със същата заразяваща непринуденост и жизнен кипеж както и Холи Голайтли от „Закуска в „Тифани“ - най-прочутото създание на Капоти. С младежка жизнерадост, отприщена през едно жежко лято в Ню Йорк, Грейди безупречно улавя земетръсните социални промени, настъпили в американското общество в годините след Втората световна война. „Лятно пътуване“ е ново свидетелство за безупречния усет към изящния изказ на един от най-големите писатели на XX век, истинско литературно съкровище.

          - Ти си истинска загадка, скъпа - каза майка й, а Грейди, седнала срещу нея, я погледна над букета от рози и папрат в центъра на масата и се усмихна снизходително: да, загадка съм.
         Харесваше й тази мисъл.
         Но Апъл, осем години по-голяма, омъжена, далеч от загадъчното, рече:
         - Не, Грейди е чисто и просто глупава. Де да можех аз да замина с вас. Представи си, мамо, по това време идната седмица ще закусвате в Париж! Джордж все ми обещава, че ще отидем... но къде ти - и погледна сестра си. - Грейди, за какъв дявол ще стоиш в Ню Йорк посред лято?
         Грейди гореше от желание да я оставят на мира. Опяваха й все същото, а параходът отплаваше днес – какво още очакват да им каже? Оставаше само истината, а най-малко нея възнамеряваше да сподели.
         - Никога не съм била тук през лятото - каза тя и обърна очи към прозореца, избягвайки погледите им.
         Шумът от проблясващия автомобилен поток още повече подчертаваше спокойствието на юнската утрин в Сентръл Парк, а първите летни лъчи на слънцето, прегарящи зелената пролетна кора, се промушваха през дърветата срещу “Плаза”, където те закусваха.
         - Може би съм перверзна - разбирайте го както щете.
         Тя осъзна с усмивка, че вероятно сгреши, като го каза. Всъщност близките й наистина я мислеха за нещо като перверзна, а веднъж, когато беше на четиринайсет, я беше осенило ужасно и доста вярно прозрение - майка й, беше осъзнала тя, я обича, но дълбоко в себе си не я харесва. Отначало си мислеше, че е защото я смята за по-грозна, по-твърдоглава, не така жизнерадостна като Апъл, но по-късно, когато стана ясно - при това болезнено за Апъл, - че Грейди изглежда далеч по-добре, тя реши повече да не мисли за мнението на майка си. Разбира се, отговорът, който накрая проумя, беше съвсем прост: по свой инертен начин дори като съвсем малка тя никога не беше харесвала майка си кой знае колко. Ала и двете не проявяваха отношението си една към друга. Всъщност къщата на тяхната враждебност бе скромно обзаведена с обич, която госпожа Макнийл изрази в този момент, като взе ръката на дъщеря си в своята:
         - Ще се тревожим за теб, миличка. Няма как иначе. Не знам. Не знам какво да кажа. Питам се дали не е опасно. На седемнайсет още не си достатъчно пораснала, а и никога не си оставала съвсем сама.
         Господин Макнийл, който звучеше, все едно че наддава на покер, щом заговореше, но поначало рядко отваряше уста - отчасти защото жена му не обичаше да я прекъсват и отчасти защото беше вече много уморен, - топна пурата си в чашата с кафе, при което Апъл и госпожа Макнийл трепнаха като ужилени, и каза:
         - Какви ги говорите, на осемнайсет аз вече от три години се бях преместил в Калифорния.
         - Но, Ламонт, все пак... ти си мъж.
         - Каква е разликата? - изсумтя той. - Вече няма разлика между мъже и жени. Самата ти го твърдиш.
         Госпожа Макнийъл се прокашля, сякаш разговорът бе взел неприятен обрат.
         - Така или иначе, Ламонт, тревожа се да оставя...
         У Грейди се надигна неудържим смях, весела възбуда, от която бялото лято, ширнало се пред нея, й заприлича на разстилащо се платно, върху което можеше да положи първите силни и чисти свободни щрихи. И за друго се смееше, без да й личи - защото те не подозираха нищо, ама съвсем нищо. Светлината, която играеше върху сребърните прибори, сякаш засилваше вълнението й, проблясвайки едновременно и като предупредителен сигнал: внимавай, миличка. Но от другаде нещо говореше: Грейди, трябва да се гордееш, развявай знамето си високо на вятъра. Какво беше това, може би розата? Розите говорят, в тях се крие мъдрост, беше го чела някъде. Тя пак погледна през прозореца. Смехът продължаваше да я напушва, вече стигаше устните й. Какъв ден за Грейди Макнийл, лъчезарен и облян от слънце, и с рози, които говорят!
         - Какво ти е толкова смешно, Грейди?
         Гласът на Апъл не беше приятен, приличаше на тихо бръщолевене на капризно бебе.
         - Мама те пита нещо съвсем просто, а ти се смееш, като че ли я смяташ за малоумна.

---

Романът на Труман Капоти „Лятно пътуване“ излезе на български език с марката на Издателство „Колибри“ и може да бъде закупен с отстъпка от сайта на Издателството!

Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Издателство „Колибри“ за предоставената възможност да публикува откъс от книгата!