1.
Добре проветрен тристаен апартамент с остъклена тераса и звънец.
На преден план - разкошен хол, задната стена е заета от масивна дъбова библиотека, вечно покрита с мокри чаршафи.
По средата на стаята стои маса без крака. Подпряна върху изчисления и вероятности, а върху нея е поставен съд, съдържащ извечната същност на „нещата от живота“, има още: глава, статуетка, изобразяваща трансилвански поп със синтаксис в едната ръка и двайсет гроша бакшиш в другата. Останалото няма никакво значение...
Но трябва да се има предвид, че тази потънала във вечен мрак стая, няма нито врати, нито прозорци и се свързва с външния свят единствено с помощта на една съобщителна тръба, от която от време на време излиза дим и могат да се видят, разбира се, само нощем, седемте полукълба на Птоломей, а денем - как двама човека произлизат от две маймуни и още... безброй сушени бами край един безкраен и ненужен Авто Космос...
Второто помещение, обзаведено по турски, пищно и разточително, предлага всичко, което е рядко и фанатастично и би могло да се срещне само в Изтока... Безброй персийски килими и старинни оръжия, изцапани с петна от геройска кръв - които покриват красиви колонади на тази стоя за гости, сктените според ориенталския обичай се боядисват всяка сутрин в червено, като междувременно се проветряват с отвес случайно да не паднат.
Оттук през специален отвор на пода се достига до подземието, в чиято лява половина е обзаведена друга приемна, а в дясната - с помощта на количка - се влиза в прохладен коридор. Интересно е, че единият му край отива в неизвестна посока, а другият - води до малко помощение с пръстен под, по средата на което е забито колче, а към него е завързана цялата фамалия на Стамате.
2.
Този достоен и мазен господин - с почти елипсовидна форма, заради безкрайната си неврозност, появила се вследствие работата му в общинския съвет, който пък е пък е в постоянен конфликт с кмета на града - е принуден всеки божи ден да дъвче необработен целулоид, който после изплюва размекнат и полусмлян за своето единствено отроче, охранено и тлъсто тригодишно момче на име Буфти... В изблик на синовно преклонение, но като се преструва, че не забелязва нищо, детето влачи малка каручка, докато майка му, законната и ниско подстригана съпруга на Стамате участва в общото веселие, т. е. композира мадригали и ги подписва с кръстче, защото е неграмотна...
Тези доста изморителни занимания ги заставят да се забавляват и накрая те стигат до онази степен на безразсъдна смелост, принудила ги да гледат и тримата през бинокъла към дупката на канала, към Нирвана, която е разположена в техния квартал, като се започне от бакалията на ъгъла и хвърлят в нея топчета от хляб и царевични кочани. Друг път те проникват в гостната и отвъртат нарочно монтираните там кранове, а водата тече, докато не ги залее до шия и те от радост започват да стрелят с пистолетите си във въздуха. Що не отнася до Стамате - той най-много обича бързите снимки, които прави на старите светци по църквите, а сетне ги продава по намалени цени на своята собствена съпруга и на синчето си Буфти, което разполага с личен капитал. Да, Стамате не би се занимавал с подобна, забранена от закона, търговия, ако липсата на средства не го бе принудила да отбие военната си служба още преди да навърши година и половина само, за да може да издържа своите четири по-малки братчета, чиито бедра и коремчета бяха наедрели доста, та ме им ставаха нито куртките, нито бричовете и затова ги освободиха от редовна военна служба...
3.
Веднъж Стамате, като се занимаваше със своите философски изследвания, реши че е успял да открие и друга страна на „нещата от живота“, когато изведнъж някакъв женски глас, глас на сирена, докосна добрата половина на сърцето му и постепенно заглъхна като далечно ехо.
Стамате се втурна към съобщителната тръба и за свое голямо учудване видя как на фона на топлата, изпълнена с аромати лятна вечер, с плавни, сладострастни движения и прелъстителен глас, изрусената русалка разголва своето едро и доста съблазнително тяло и се изляга върху горещия морски плаж. За да не стане жертва на морската сирена, Стамате спешно наема един бързоходен кораб, като предварително запушва своите уши (и ушите на целия екипаж) с червен восък.
Но русалката става все по-настойчива... С перверзни песни и цинични телодвижения тя го гони из водните простори, докато накрая дузина Дриади, Нереиди и Тритони изплуват от всички възможни ширини и глъбини и донасят върху прекрасна седефена раковина невинна и благопристойна, макар и малко ръждясала фунийка.
И тъй планът за прелъстяването на сериозния и целомъдрен философ може да се приеме за успешен! Едва стигнал до съобщителната тръба, той съзира как морските феи поставят до жилището му фуния и после леко и грациозно, със смях и закачки изчезват в морето.
Смутен, отчаян и полуобезумял, Стамате с труд набутва каручката си в канала... Но той все пак не губи присъствие на духа и на няколко пъти посипва с пръст фунията и като си похапва малко киселец, ляга по очи на земята от дипломатически съображения и остава така, в безсъзнание цели осем дни! Според него това е необходомия срок съгласно гражданската процедура , за да стане собственик на въпросната вещ.
След тази операция той възобновява своите ежедневни занятия, както и отвесното си положение. И се чувства възроден. Никога досега не е изпитвал божествените трепети на голямата любов. Станал е доста по-добър и благороден, а видът на фунията направо изпълва сърцето му с трепет, като заедно с това го кара да се смее и да плаче като дете...
Стамате я избърсва с парцал, грижливо я почиства със спирт, украсява я с цветенца и детелини, поставя я близо до съобщителната тръба и накрая, силно развълнуван и силно възбуден, си открадва една малка, но дълбока целувчица от нея!
От този ден Фунията става символ за Стамате. Тя е единственото същество от женски пол (заедно с тръбата), което може да удовлетвори както нуждата му от любов и секс, така и интереса му към науката. Напълно забравил за своя дълг като баща и съпруг, той започва всяка нощ да прерязва с ножици въжето, което го свързва с колчето, за да даде простор на безграничната си любов. И все по-често минава през отвора на Фунията, като се хвърля към него с помощта на специално построен трамплин, с главата напред, с главозамайваща скорост, по дървена стълба и след това резюмира резултатите от своите наблюдения...
4.
Но щастието никога не трае дълго...
Една нощ, когато Стамате се приготвя да изпълни обичайното си сантиментално задължение към Фунията, за свое най-голямо разочарование установява, че... нейното отверстие се е стеснило дотолкова, че вече е съвсем невъзможен всеки нормален контакт. Затова на следващата вечер решава да се скрие наблизо, за да разбере каква е работата. И какво да види? Неговият Буфти, като диша тежко и шумно, като изморено прасе, все пак успява да се качи върху Фунията и да мине през отверстието й! Стамате се вцепен После с много труд успява да се завърже за колчето. А на следващия ден той взема необикновено решение:
Първо: да прегърне преданата си съпруга и като я снабди с малко боя да я натика в непромокаем чувал с цел да я съхрани в недокоснат вид като „модел на културната традиция“ на своето семейство.
После, когато настъпва студеният и тъмен полунощен час, да вземе Фунията и Буфти и да ги качи на първия минаващ по улицата трамвай. Накрая бащинското чувство ще надделее и Стамате - благодарение на изчисленията и на химическите съединения, които предварително е направил - ще съумее да обезпечи своя син с привлекателната и добре платена длъжност заместник-началник отдел.
Що се отнася до нашия главен герой Стамате, може да се каже, че той за последен път ще погледне през съобщителната тръба и още веднъж снизходително и иронично ще се озове в Космоса.
Накрая ще се качи в количката и ще поеме през тайнствения край на канала, управлявайки с помощта на манивелата, с нарастващо упорство и така дълго ще се носи и ще се мъчи да намали своя обем, за да проникне и да се изгуби в микробезкрайността.
|