Урмуз

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

ИСМАИЛ И ТУРНАВИТУ

 

(политически роман в две части)

 

Урмуз

 

Превод от румънски: Огнян Стамболиев

 

 

         1.

 

         Исмаил се състои от очи, бакенбарди и е от онези видове, които трудно могат да се открият днес.
         В миналото такива като него са били отглеждани в ботаническите градини, но по-късно, вследствие на бурното развитие на техническия прогрес, започнали да ги произвеждат по химически начин, чрез синтез.
         Исмаил никога не се движи сам. Можете да го срещнете в пет и половина сутринта, когато плете нозете си по улица Ариноайя, съпровождан от язовец, завързан здраво с корабно въже, който през нощта изяжда жив и суров, като отначало му откъсва ушите и си изтисква от тях малко сок...
         Исмаил отглежда язовци във ферма, разположена в две бивши помийни ями някъде в Северна Добруджа. Там ги държи докато навършат шестнайсет и придобият приятно закръглени форми. Тогава ги прехвърля в убежище, където не го заплашва углавно преследване и... ги обезчестява по ред, при това без никакви угризения на съвестта.
         Всъщност още не се знае с точност къде живее Исмаил през по-голямата част от годината. Говорят, че стоял консервиран в един буркан в дома на своя любим баща, симпатично старче с нос, забит в едно менгеме и обграден с висок плет от пръти.
         Същият от прекалена любов към единствения си син, решил да го затвори, за да го опази от ухапванията на дивите пчели , а също и от корупцията в местния парламент, манипулиран от съученика на Исмаил Ахмед.
         През зимата Исмаил обаче успявал да избяга за цели три месеца или деветдесет дни от опеката на баща си. Тогава най-голямото му удоволствие било да облече празнична рокля от грубо тапицерско платно в керемиден цвят, напълно пригодна за покривало, и да се закрепи за тавана на някой строеж в деня на празника на мазачите с единствената цел - да получи от шефа си парична компенсация за измачканата си рокля и да я раздели с работниците...
         По този начин Исмаил се надява, въпреки интригите на Ахмед, да даде своя принос в решението на работническия проблем.
         Исмаил не се отказва и от аудиенциите, но ги дава само на едно място - на върха на хълма, близо до фермата за язовци. Там пристигат стотици посетители - кандидати за разни служби, за постове, за парични помощи, за премии и пза дърва.
         Отначало Исмаил приема просителите под гигантския абажур, където всеки пристигнал е длъжен да...измъти поне четири пачи яйца. После просителите се качват във вагонетки за смет от площада пред кметството и се извозват с бясна скорост чак до върха на хълма, извън града, до Исмаил. Извозва ги неговият приятел, Турнавиту, който при нужда става и за евтин салам. Този общо взето странен персонаж, има лошия навик да иска от просителите съгласието им за любовна коренспонденция с него. Ако имат нахалството да се противопоставят и да откажат, той просто ги придупреждава, че ще преобърне вагонетката!
         Трябва да подчертаем, че известно време Турнавиту е бил прост вентилатор в мръсните гръцки кафешантани по улиците „Ковачи“ и „Габровени“/„Габровци“/ в Букурещ. Но не могъл да понесе зловонния въздух там и се заловил с политиката, станал депутат, после и министър, и дори успял да стигне поста „държавен вентилатор“ и служил в кухнята на пожарната команда „Княз Симеон“...

 

 

         2.

 

         Веднъж, на някаква танцова вечеринка, Турнавиту се запознал с Исмаил. Изложил му неприятната ситуация, в която попаднал след всички тези перипетии, и тогава Исмаил /отзивчиво сърце!/, му обещал протекцията си. И така: на Турнавиту незабавно била обещана солидна дневна заплата и целодневен порцион в стол-ресторанта на едно от големите държавни ведомства. Задължението му било едно-единствено: да служи като камериер при язовците, а именно - всяка сутрин да излиза на улица Ариноайя и да се прави, че не вижда придружаващия язовец, да го настъпва по опашката и после да му поднася хиляди извинения за невниманието си, да потупва Исмаил с четка за бръснене, натопена в рапично масло, и да му пожелава просперитет, лично щастие и благоденствие...
         Заради своя добър приятел и покровител, веднъж в годината Турнавиту приема формата на най-обикновен бидон. Понякога го напълват догоре с гас. Тогава бидонът-Турнавиту тръгва на далечен път, обикновено до островите Майорка или в краен случай Минорка. Воайяжът му се свежда до задачата да стигне дотам и да занесе на шефа на пристанището някой голям зелен гущер и после да се върне обратно в родината си...
         По време на едно от пътешествията си Турнавиту хванал хрема и като се прибрал у дома, заразил всички язовци. А те, горките изпаднали в толкова тежко състояние - така се разкихали, че Турнавиту вече не можел да ги обладава тайно! И, разбира се, веднага бил уволнен. Тук, разбира се, изиграл и своята коварна роля Ахмед...
         Свръхчувствителен по природа, Турнавиту не могъл да понесе тази страшна обида. В отчаянието си, той привел в изпълнение съдбовния си план за самоубийство, като се погрижил преди това само за едно: преди да умре, да си извади и четирите кучешки зъба...
         Преди смъртта си, обаче, Турнавиту решил жестоко да си отмъсти на Исмаил. По негово внушение язовците откраднали всичките му рокли, а Турнавиту ги отнесъл на площада пред общината, залял ги с гас и ги подпалил. Останалият без тях, само с бакенбардите си, Исмаил едвам се довлякъл до фермата, паднал в едната яма и в състояние на крайна немощ стои и досега там...

 

Електронна публикация на 13. май 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]