Лопе де Вега

драматургия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

ОТСЪСТВАЩИЯТ СИ Е ВКЪЩИ

 

комедия

 

Лопе де Вега

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Действащи лица

 

ФЕЛИСИАНО - кабалиеро
ФИСБЕРТО - слуга
КАРЛОС - кабалиеро
ЕСТЕБАН - слуга
АУРЕЛИО - старец
ОКТАВИО - негов син
МАЕСЕ ХУАН - старши слуга
ЛАУРЕНСИЯ - дама
САБИНА - прислужница
ЕЛИСА - дама
ПАУЛА - прислужница
МАРКИНА
ЛИСАДРО
ПАЖ
МУЗИКАНТИ
ПРИСЛУЖНИЦИ. Хора от Толедо.

 

Действието става в Толедо.

 

 

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

 

Улица.

 

ПЪРВА СЦЕНА

 

ЕЛИСА, ЛАУРЕНСИЯ, ПАУЛА и САБИНА, с наметала;
МАЕСЕ ХУАН и МАРКИНА.

 

ЕЛИСА На Вашите услугите, Ваша милост;
съм, че заслужихте си дружба.
ЛАУРЕНСИЯ Не, аз съм длъжна да Ви служа.
и вече се привързах силно.
ЕЛИСА Мисля да бъда по-прилежна
към тази църква отсега.
ЛАУРЕНСИЯ Бог да ви пази;
да идвам да се виждам с Вас и
самата аз си го нареждах.
ЕЛИСА Такива хубави ръце, ей богу!
И как успявате да съхраните
тяхната мекота, да ме простите,
ще съм Ви благодарна, ако мога
да се сдобия с Вашите мазила?
ЛАУРЕНСИЯ Та Вие ме ласкаете направо.
Че моите ръце ви занимават,
защото Вашите похвалих, мила;
аз имам по-голямо основание
да питам Вие как ги мажете.
ЕЛИСА Навярно искате да ми откажете
на моята молба?
ЛАУРЕНСИЯ Без колебание
ще Ви ги кажа, не е справедливо
в моята дружба да се усъмните.
По навик нищо не опитвам;
но някой път им втривам,
ако поискам... Ще Ви кажа,
(Снишават глас.)
щом като това Ви занимава.
ПАУЛА (На Сабина.)
Казвам ти, това ме забавлява;
ще мина утре да се изприкажем.
САБИНА Повод ще се намери лесно.
щом господарките ни стават
приятелки, а нас сближава
с теб разбирателство чудесно.
И при това, на всеки празник
за месата тук идвам също.
Отдавна ли си в тази къща?
ПАУЛА Да.
САБИНА Паула, и що за дом е казваш?
ПАУЛА Много почтен и благороден.
САБИНА Майката жива ли е?
ПАУЛА Ако беше
на месата да дойде щеше.
САБИНА Какъв е господарят?
ПАУЛА Превъзходен.
САБИНА Едната дъщеря ли е?
ПАУЛА И син е
в дома им, все едно Елиса гледаш,
моята господарката.
САБИНА Той ли я доведе?
ПАУЛА Не е; синът на месата не мина
със своята сестра. Няма си навик.
Има тук манастир наблизо,
в който той по-начесто влиза,
потайност някоя го занимава.
САБИНА А толкова ли скромна е Елиса,
както изглежда?
ПАУЛА Бога ми, така е.
САБИНА Няма ли някой по-така, а?
ПАУЛА Самата ти си отговори, мисля.
Има си някой, който я отвлича,
понякога смущава є покоя;
но всичко е съвсем достойно,
съвсем почтено, не отричам.
САБИНА И любовта им сигурно отива
накъм годеж и сватба скоро?
ПАУЛА В уединението си, не споря,
тя повече и от заточеница бива.
САБИНА Ти,съдейки по всичко, няма
да си останала без някой.
ПАУЛА Да, имам си.
САБИНА И както се очаква,
на господаря пажът?
ПАУЛА Не се мамиш.
САБИНА Обичаш ли го много?
ПАУЛА Гина.
САБИНА Отвръща ли ти?
ПАУЛА Прекалено.
Щом види друга - и без мене.
Така живея в общи линии.
Но ми кажи ти как я караш,
твоята господарка вкъщи
дали обича някой също?
САБИНА Обича силно някакъв идалго.
ПАУЛА Слуга той има ли?
САБИНА Слугата да се сватосва се натиска.
ПАУЛА Кажи ми ти дали го искаш?
САБИНА Не ми излиза от главата.
ПАУЛА Аз никому не бивам вярна,
(Снишават глас.)
как да лукавствам от тях зная.
МАЕСЕ ХУАН (На Маркина.)
Едва се свързват двата края.
МАРКИНА Казват, че е неблагодарно
на старини да си прислуга.
МАЕСЕ ХУАН Беда е. А какво Ви плащат?
МАРКИНА Какво. Да кажа срам ме хваща;
Дори в Мароко бива друго.
МАЕСЕ ХУАН Дават ти хляб и два реала?
МАРКИНА Принц щях да съм.
МАЕСЕ ХУАН Наполовина?
МАРКИНА Дори това щеше да стигне
За къщата ми.
МАЕСЕ ХУАН Храниш цяла
къща ли? Спомням си, че има
Вас кой баща да Ви нарича.
МАРКИНА Сред нищета животът им протича,
откакто майка им си се спомина.
МАЕСЕ ХУАН На никого не липсват скърби;
не ме ли биваше за друго,
щях да съм винаги отруден
с хиляда мъки и усърдия
да припечелвам някоя паричка.
А то загинал бих, повярвайте.
МАРКИНА Но как отгоре си докарвате?
МАЕСЕ ХУАН Изпада нещо кърпеничко.
МАРКИНА И аз, кълна се в свети Пайо,
ако не ставаше за нещо
странично да ме бива вещо,
да съм загинал най-накрая.
МАЕСЕ ХУАН И Вие нещичко умеете?
МАРКИНА Назнайвам.
МАЕСЕ ХУАН И какво е то самото?
МАРКИНА Да кажем, малко е срамотно;
но ми помага да живея.
МАЕСЕ ХУАН Болести някакви да не церите?
МАРКИНА По-лошо.
МАЕСЕ ХУАН Да не носите бележки?
МАРКИНА Не е това престъпна грешка.
МАЕСЕ ХУАН А струва ли си то парите?
МАРКИНА И в благородна къща влиза,
когато те гладът ухапе.
МАЕСЕ ХУАН Постойте, не плетете ли чорапи?
МАРКИНА Не, чакайте, какво излиза.
Ще Ви го кажа, с извинение.
Узнайте, че поет съм аз...
МАЕСЕ ХУАН Поет?
МАРКИНА Какво се чудите на глас.
Достойно е за съжаление.
МАЕСЕ ХУАН Оплаквате ли се?
МАРКИНА Нима да
не съжалявам?
МАЕСЕ ХУАН Не, за бога;
подобни Вам познавам много,
и други знам, които ще се радват
от мене повече, да го узнаят.
Известен ли сте или непризнат?
МАРКИНА В това е работата, грешен занаят!
МАЕСЕ ХУАН Боите се, че ще Ви порицаят?
МАРКИНА Май господарките ще си вървят;
ще Ви разкажа като пак се видим
чудни неща.
МАЕСЕ ХУАН При Вас сам идвам.
МАРКИНА Аз ще намина като е на път.
МАЕСЕ ХУАН Не, не, за Бога, искам да Ви видя
у вас докато съчинявате.
Кога обикновено става то?
МАРКИНА По всяко време може да се идва.
МАЕСЕ ХУАН А вдъхновявате ли се преди?
МАРКИНА Не.
МАЕСЕ ХУАН Как се подготвяте тогава?
МАРКИНА Елате и ще видите как става.
МАЕСЕ ХУАН Ще се науча ли и аз, Маркина?
МАРКИНА Поискате ли, честна дума,
няма и за година ще направя
поет от Вас за чест и слава.
МАЕСЕ ХУАН Окуражавате ме сладкодумно.
Нека Ви пази Бог, Маркина;
че господарките ни ще си ходят.
ЛАУРЕНСИЯ (На Елиса.)
От Вас рецептата ще дойде
да вземе след закуската Сабина;
дълъг живот да Ви даде Бог, мила.
ЕЛИСА Скъпа ми Лауренсия, прощавайте.
ЛАУРЕНСИЯ Тъгувам, че без Вас оставаме.
ЕЛИСА С това ласкаете ме силно.
ЛАУРЕНСИЯ Да Ви лаская? Да ме пази Господ!
САБИНА Паула, сбогом.
ПАУЛА Сбогом, Сабина.
ЕЛИСА Подайте ми ръка, Маркина.
МАРКИНА Двете говорихте си доста,
какво ви толкова увлече?
ЕЛИСА За женски си неща говорим.
(Отиват си Елиса, Паула и Маркина.
Влизат Фелисиано и Фисберто.)

 

 

ВТОРА СЦЕНА

 

ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО. - ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА, МАЕСЕ ХУАН.

 

ФИСБЕРТО (Встрани на Фелисиано.)
Добра възможност се отвори.
ФЕЛИСИАНО Те тук са и късмет е вече.
Поспри се, Лауренсия, за малко;
да ти даде Бог тъй да си щастлива,
както си стройна и красива.
ЛАУРЕНСИЯ Какво очарователно нахалство!
Можеше тука да ме видиш
от сутринта, но ти пристигаш
когато си поискаш, стига.
ФЕЛИСИАНО Едва сега, за Бога, идвам;
че важна личност ме забави
в дома ми спешно.
Кои са тези дами?
ЛАУРЕНСИЯ Те са...
ФЕЛИСИАНО По-бързо.
ЛАУРЕНСИЯ Просто си минават.
ФЕЛИСИАНО Зная, че с тях си се видяла.
Фисберто ми разказа всичко.
ЛАУРЕНСИЯ Хора са знатни и прилични.
Недей да се безпокоиш нахалост.
ФЕЛИСИАНО Кажи ми за какво три часа
се разговаряхте безспир;
и не е подходящо най-подир
За две госпожици това тук място.
ЛАУРЕНСИЯ Какво говориш? Ние сме жени,
сприятеляваме се бързо
и лесно тайните ни свързват.
ФЕЛИСИАНО На всичкото намираш леснини.
Какво разказа є за нас с теб.
ЛАУРЕНСИЯ Приятно ми е да те споменавам.
ФЕЛИСИАНО А тя с какво те забавлява?
ЛАУРЕНСИЯ С други истории прекрасни.
Като си тръгваше є обещах
да те изпратя да отидеш
до къщата є да те види.
ФЕЛИСИАНО Ще може ли да ме приеме в тях?
ЛАУРЕНСИЯ Като є носиш записка от мене
и се престориш на слуга.
ФИСБЕРТО (На Сабина.)
Каква е другата, кажи сега?
САБИНА Недей ми говори с вълнение,
че малко нещо съм ревнива.
ЛАУРЕНСИЯ (На Фелисиано.)
Не мога повече да се задържам.
ФЕЛИСИАНО Трябва ли да я видя, бързо?
ЛАУРЕНСИЯ Ще видиш, дама е красива.
ФЕЛИСИАНО Сеньора, небесата да те пазят.
ФИСБЕРТО (На Сабина.)
Сбогом, царице.
САБИНА Вече ме разсърди.
(Отиват си Лауренсия, Сабина и Маесе Хуан.)

 

 

ТРЕТА СЦЕНА

 

ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО.

 

ФЕЛИСИАНО Снага изящна!
ФИСБЕРТО Като се разсъди,
добра е за модел на ангел тази.
ФЕЛИСИАНО Фисберто, тя си струва любовта ми.
Надеждата сега да я обичам,
докато сам след нея тичам,
направи радостта ми по-голяма.
Как стъпва тя!
ФИСБЕРТО Изящество чудесно!
То на жените им е много лесно,
защото са от въздух са просто.
ФЕЛИСИАНО Когато стройна жена мине,
ефирност цялата и блясък,
то сякаш кораб се понася
по вятъра без никакво униние.
Обувките є с корк са килът,
надводната му част - полата,
покрит отвсякъде с въжата -
тя с ленти тъй се е обвила;
станът е мачтата, ръцете
са предната, а шията е връх и
платната корабни - коса и кърпи,
във въздуха плющят развети.
И като я понася вятър
потегля с грация и чар,
ако е въздухът замрял,
и той прибира си платната.
Така без въздух е жената
подобно кораб в застояла
вода, че женската душа е цяла
от въздух, в него тя се мята.
ФИСБЕРТО Сравнихте я съвсем добре, то,
познавате жената вярно;
и зарад влажността навярно
поставихте я сред морето.
И тя така е променлива
и плаши ни, добре й иде;
за плаването, то се види,
че също много й отива.
Жената кораба наподобява,
потеглил с Индиите да търгува.
тъй много накитите струват,
които носи и я позлатяват.
И както корабът е вещ бездушна,
по-сходна няма на човек от нея:
говори, ходи, спи, ветрее се,
ту бърза, ту в покой на суша;
или затишието го люлее,
или е в бурята немилостива,
и докато към пристана отива
надеждата и вярата лелее.
ФЕЛИСИАНО Премина бързо от шегите
накъм поуката.
ФИСБЕРТО Така е.
Че лекомислието, то се знае,
води до поучението скрито.

 

 

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 

КАРЛОС и ЕСТЕБАН, оставайки отдалечени от ФЕЛИСИАНО и ФИСБЕРТО.

 

КАРЛОС Какво ти каза?
ЕСТЕБАН Че отива
в имението им бащата.
КАРЛОС затихва огънят в душата,
спокойствие сега се влива;
възвръщат си изгубената сила
моите чувства, че ще сетят,
щом дава им простор сърцето, прославата, която ги е съживила.

ЕСТЕБАН Ще трябва, Карлос, да се предполага,
че си подготвен за голяма радост.
КАРЛОС Тази си милост аз изстрадах,
сега на любовта ми се полага.
ФЕЛИСИАНО (На своя слуга.)
Кой ли е този?
ФИСБЕРТО Някакъв кабалиеро,
комуто дала е съдбата
едната знатност, без богатства;
едната чест у него ще намериш.
ФЕЛИСИАНО Мизерно нещо - за душата
е унижение да се е свряла,
колкото и почтена, в бедно тяло!
ФИСБЕРТО Ако е добродетелта богатство,
тогава е богат, който я има.
ФЕЛИСИАНО Така разправят само хора,
които нямат грош, по-скоро
услуга правят ми, например.
Те благодетелта прехвалват,
на благородството тя щит е,
но към богатството в очите
как пламъче им се разпалва.
ФИСБЕРТО Този младеж се носи модно,
макар да казват, че е беден,
верижка златна, лента редом,
колосана яка, атлаз удобен.
И той в байета се облича
най-вече, както е прието.
ФЕЛИСИАНО Какво е лошото в байета?
ФИСБЕРТО Да се изхитрят бедните обичат.
Създателят на тази тъкан
ги конти и ги прави знатни
за завист на яките многокатни
и на коприната най-тънка!
ФЕЛИСИАНО Ако потрябваше да є намира
название или пък епитет
поетът, посветил є свой сонет,
такива на Парнас не дават мира,
то тази госпожа байета
кажи ми, как по твое мнение
би я нарекъл?
ФИСБЕРТО Ако питаш мене,
като е истински поетът
би я нарекъл знаменита.
ФЕЛИСИАНО Как знаменита, по каква причина?
ФИСБЕРТО Изящество и блясък тя си има
И при това е самобитна.
ФЕЛИСИАНО Как самобитна?
ФИСБЕРТО Да, че на човека
достойнството е по-голямо,
ако от никой не зависи, няма
си равен и не го командва всеки.
Същото и байета прави,
когато кръпки не понася,
нито пък някаква украса,
ни да я режат и наставят.
Краси и кити се сама тя,
и като нея няма втора,
дори на знатните сеньори
чувах похвали от устата.
ФЕЛИСИАНО Да минем под прозореца отново
на Лауренсия; че мисля,
това конте за нещо висне,
от ранина до късна доба,
в байета или без байета,
на улицата ни открито.
ФИСБЕРТО Видът му ли безпокои те
или е чарът му дискретен.
ФЕЛИСИАНО Щом за женитба се отнася,
не се страхувай от бедняка.
ФИСБЕРТО Щом разум изобилства в някой,
побой се, трепери ужасно.
ФЕЛИСИАНО Че Лауренсия ухажва също
ли искаш да помисля?
ФИСБЕРТО Точно.
ФЕЛИСИАНО Тогава да останем тук нарочно.
ФИСБЕРТО прозорците на тази къща
се виждат и от друго място.
ФЕЛИСИАНО Последвай ме и да се скрием.
(Отиват си Фелисиано и Фисберто.)

 

 

ПЕТА СЦЕНА

 

КАРЛОС, ЕСТЕБАН.

 

КАРЛОС Усещам как сърцето бие.
Ще трябва да се чака, ясно,
докато Аурелио излезе.
Естебан, кой е онзи момък?
ЕСТЕБАН Не смея, много ми е неудобно
да кажа колко струва трезво,
какво тук търси, да те мъча.
КАРЛОС То си личи той колко струва.
А онова, което го вълнува,
подобно пламък сам излъчва
и то от всичките съседи
сега на тази улица, се знае.
ЕСТЕБАН По сто пъти да минем тая
врата, все тук ще ги съгледаш.
Този там момък е един идалго,
да ми прости Бог, щом се лъжа,
съставен сам от кол и въже;
ще видиш, струва малко.
Доби си титлата със злато,
дори предци, и положение,
И ум, нещата без съмнение
Дарявани от небесата.
Другите като неговата шапка
красена с диаманти нямат.
Колкото да напрягам памет,
няма и в столицата сякаш
други, чиито кожени елеци
и ръкавици да са тъй уханни.
Печелят при съревнование
с жасмини от Валенсия
и португалски кехлибар. Вериги
не са направени по-чудни,
градина се намира трудно
в накипрянето да го стига.
Подобно църквата, си сменя
одеждите за всеки празник,
с чудатости разнообразни
по тях, с капризи най-модерни.
Костюм за сърдене си има
за ревност и благоволение
и за надежда, озлобление,
и за спечелването на любима.
Бадема цъфнал не постига
разкошеството на перата
на шапката му, по-богата
от пяната, вълни която вдигат.
И най-вече му е душата
на толкова надменност в плен, че
жена не зная от значение
да не ухажва многократно.
Не е лишен от обичайна
разумност, в обществото
тя бляска като облеклото,
с което другите омайва.
Не знам какво тук дири,
в тази обител на Венера,
богини много като перли
красят я.
КАРЛОС Боже, спирай!
Че моята Елиса този призрак,
това нелепо привидение,
обича, няма и съмнение!
ЕСТЕБАН Тук свойте чарове разкрива,
тук той събужда интереса
със фигурата си излята
като архитектура пребогата.
КАРЛОС По нея ли се е унесъл?
ЕСТЕБАН Не мога сигурно да кажа;
но улицата е свидетел:
ту мине пеш оттук наметнат,
ту върху кон ще се окаже.
Един хитряга с него ходи,
между юнак и исполин,
погледне ли те, ще те заболи.
КАРЛОС И теб ли ревността те води.
Как му е името?
ЕСТЕБАН Фисберто.
КАРЛОС А дами тук кои живеят?
ЕСТЕБАН Коя е негова не смея
да отгадавам. Ето -
живее там една вдовица,
Тя с поглед само те сразява,
Обикнеш ли я, и те разорява.
Май не е тази хубавица.
Една девойка е отсреща,
по-руса и от някой немец,
не може златото да вземе
над нея връх по блясък. Веща
с мъжете е през три врати
омъжената колкото за срама.
КАРЛОС Възлюбен има ли?
ЕСТЕБАН И двама,
дотам непостоянна е на вид.
КАРЛОС Отритната ли е?
ЕСТЕБАН Напротив;
сега жената се обича
така, че повече прилича
фехтовка да е от живота;
когато сабята прониже
в играта някой вт бойците,
там вече чакат да опитат
два-трима, без да ги е грижа.
КАРЛОС Май не за тази наминава
идалгото ни.
ЕСТЕБАН Там, наблизо,
девица восъчна излиза
си на балкона, чудо е направо.
КАРЛОС Така ли бледа?
ЕСТЕБАН Вкарва в грях.
КАРЛОС Чудесна красота е, ако също
черни са й очите.
ЕСТЕБАН Всъщност
няма ботуши по-черни от тях.
КАРЛОС А зестрата?
ЕСТЕБАН Шест хиляди дуката.
Там Лауренсия след тях живее,
от род е, знае се за нея
и лична е по красота тя.
КАРЛОС Дръпни се малко, че излизат
Аурелио и неговият син.
ЕСТЕБАН Отиват
в имението.
КАРЛОС Този си го бива!
ЕСТЕБАН Облечен е като за излет.

 

 

ШЕСТА СЦЕНА

 

АУРЕЛИО, ОКТАВИО. - Предишните.

 

АУРЕЛИО Елиса няма ли да дойде с нас?
ОКТАВИО Не-не, сеньор, тя тук остава.
АУРЕЛИО Навярно не се чувства здрава?
ОКТАВИО Говореше ми с весел глас
преди да тръгнем, но отказа.
АУРЕЛИО Иди предупреди слугите.
ОКТАВИО Излизаме, им казах.
КАРЛОС (Встрани на Естебан.)
Аз се питам
дали не ме видяха те?
ЕСТЕБАН Напразно.
КАРЛОС Тогава да вървим при нея,
владетелката на очи омайни,
награда за страданията тайни,
която в своите мечти лелея.
ЕСТЕБАН Преди да са заминали не бива,
не е разумно.
КАРЛОС Идвай тихо.
(Излизат Карлос и Естебан.)

 

 

СЕДМА СЦЕНА

 

АУРЕЛИО, ОКТАВИО.

 

АУРЕЛИО Големи грижи ми смутиха
покоя, затова отивам,
Октавио, да си почина
от тази къща и самия мен.
ОКТАВИО Домът ни е отлично уреден,
какво за грижите ти е причина?
Аз мислех, че те тегли просто
просторът и веселието на полето.
АУРЕЛИО Елиса ми е грижа, ето;
за бъдещето є си мисля още.
ОКТАВИО Но благонравната Елиса
с какво те обезпокоява?
АУРЕЛИО Размислям се какво ще става.
ОКТАВИО Какво пък има да я мислиш,
сигурно има кандидати?
АУРЕЛИО В Кадис загубихме имение,
което стана порождение
за бедствието на сестра ти.
Тя щеше да е задомена.
ОКТАВИО А нещо сторила ли е, което
да ти е жегнало сърцето?
АУРЕЛИО Честта ни не е застрашена.
ОКТАВИО Видял си нещо и те кара
за нея да говориш тъжен.
АУРЕЛИО Да й помогна аз съм длъжен.
ОКТАВИО А на кого ти нямаш вяра?
Щом дава повод, отстрани го.
АУРЕЛИО Не ми е давал повод никой.
ОКТАВИО Писмо ли някакво изникна?
От свой или от чужд пристига?
АУРЕЛИО За възрастта є става важно
съпруг по-скоро да намери.
ОКТАВИО Ти в нея имаш ли доверие,
срещу честта й нещо да се каже?
АУРЕЛИО Елиса знае си цената,
макар че майка си изгуби,
спокоен съм - и с хубост,
и с добродетел е богата!
Единствено ме притеснява,
че се показва поласкана
към влюбен момък.
ОКТАВИО Колко странно
и равнодушно обясняваш.
Как поласкана е, за Бога?
АУРЕЛИО Огледа ли се, тя си знае,
възлюбеният - мъж накрая
й става, както я изпива с поглед.
Но ако трябва да съм искрен,
избраникът не ме задоволява.
ОКТАВИО Ако то кара те да се усамотяваш
и да размислиш да поискаш,
сега, когато довери ми,
да се завърнем вкъщи можем.
АУРЕЛИО Каква причина да изложа?
ОКТАВИО Че пристъп на подагра имаш.
АУРЕЛИО Цял ураган ме връхлетява,
а аз за пристъп ще говоря?
ОКТАВИО Измъчваш се какво да сториш
и мен да мисля задължаваш;
то намеренията ми засяга,
ако за нейната женитба
не искаш с мен да се допиташ,
разумен, да не стават дрязги.
АУРЕЛИО Защо?
ОКТАВИО Защото ми се иска
за друга сватба да говорим.
АУРЕЛИО Чия тя?
ОКТАВИО Моя.
АУРЕЛИО Ще се жениш скоро?
ОКТАВИО Защо, не бива ли?
АУРЕЛИО Не казвам нищо.
Добро или любов те води?
ОКТАВИО И двете заедно.
АУРЕЛИО А тя коя е?
ОКТАВИО Виждаш я често и я знаеш.
АУРЕЛИО За Лауренсия ли?
ОКТАВИО Да, мой родни.
АУРЕЛИО Добре избрал си. Тъй да беше
и на Елиса изборът. Поехме.
Вместо полето, друг път взехме,
поле за битка безутешна.
ОКТАВИО Не е ли на Елиса равен
младежът, който я привлича?
АУРЕЛИО По всичко друго й прилича,
но беден е, да кажа право.
А пък женитба, породена
на някоя жена с каприза,
май сполучлива да излиза
ще бъде чудо.
ОКТАВИО Засрамен съм.
АУРЕЛИО Цяр има.
ОКТАВИО Колко си разумен.
АУРЕЛИО От опит днес ще разберем
дали тя дъщеря ще избере
да бъде или пък възлюбена.
(Отиват си.)

 

 

 

Салон в дома на Аурелио.

 

ОСМА СЦЕНА

 

ЕЛИСА, КАРЛОС, ПАУЛА, ЕСТЕБАН.

 

КАРЛОС Едва дочаках да излезе
Извън града баща ти.
ЕЛИСА Кръвта ми от лицето слезе;
не си е кораб тъй изпатил
от морски бури, безполезно.
Но казвам ти го, Карлос мили,
сам направи това усилие
да не осъждаш тази волност,
така разбирай мойта воля,
че черпи тя от любовта ти сила.
КАРЛОС За тебе волност ли изглежда
в твоята къща ако стъпи
съпругът скорошен твой нежен?
ЕЛИСА Променят времената, скъпи,
накъм забрава любов прежна.
КАРЛОС Не, няма нищо, за което лесно
аз да се променя, но честно,
щом ти не си се променила
сам ще направя без усилие
промяната в съпруг чудесен.
ЕЛИСА Заклевам ти се, скъпи Карлос,
че нито времето, нито съдбата,
нито смъртта - и тя нахалост
ще се опитват да поклатят
колоната на любовта ми засияла;
защото страхове напразни
смъртта са и безчет тирани,
щом знам, че мой ще бъдеш после.
КАРЛОС Крачето дай си с устни да докосна.
ЕЛИСА Ръцете завист ще обхване.
КАРЛОС Целувам ти ги многократно
толкова пъти, колкото букви
в това, което каза, има. Смятам
своите задължения за слука,
под тежестта им гъне се душата.
Нима, Елиса, ни разлъка,
ни смърт не ще помръкнат
в теб любовта?
ЕЛИСА Над мене
е властно само подчинението
аз на баща си да не стъпкам.
КАРЛОС Баща ти може ли да те застави
да ме забравиш?
ЕЛИСА Да наложи
той, Карлос, аз да те забравя;
баща ми, знае се, не може;
душата ми небето притежава.
Но може да ми заповяда
За тебе да не се омъжа.
КАРЛОС Любов такава не ме радва!
ЕЛИСА Да кажа друго, ще излъжа;
аз своето докрай изстрадвам.
очите си на теб наричам,
ръцете давам ти, сърцето;
душата, в знак, че те обичам,
което притежава, все за теб е;
че любовта на тебе ме обрича.
Но стигне ли се до това, баща ми
да каже: „Другиму ще бъдеш.“,
напразно ще се мъчим двама.
То ще е нашата присъда.
И чужди после ще си станем.
КАРЛОС не ще поиска Бог, сеньора,
толкова тежък ден да дойде,
от обич бих умрял по-скоро.
ЕСТЕБАН (Встрани на Паула.)
Унинието Ви защо е?
ПАУЛА Не искам да ви отговоря.
ЕСТЕБАН Не мога ли да се намеся?
ПАУЛА Ни Вие, нито Вашата душичка.
ЕСТЕБАН Държа да кажа, че най-често
са по-учтиви с мене.
ПАУЛА Всичко
за Вас да разбера е лесно.
ЕСТЕБАН Ревнувате ли?
ПАУЛА На какво отгоре.
ЕСТЕБАН Кой и какво Ви наговори?
ПАУЛА А тази лента за капела
доказана вина не е ли
пройдохата какво е сторил?
ЕСТЕБАН Паула, знаейки, че си жестока,
за теб я купих кървавочервена.
ПАУЛА Наистина ли?
ЕСТЕБАН Вярно е и толкоз.
ПАУЛА Тогава дай я.
ЕСТЕБАН Ще е подарена,
държиш ли се добре, не отвисоко.
ПАУЛА Раздялата не ще попречи,
нито смъртта, да те обичам;
една единствена засечка
възможна е.
ЕСТЕБАН И то е всичко?
ПАУЛА Да, бащината дума ще е пречка.
ЕСТЕБАН И ти ли имаш си баща?
ПАУЛА И ме обича при това!
ЕСТЕБАН Ако през лятото, послушай,
ми наредиш под стара круша
на сянка да склоня глава
при мях за вино от Иляна
и нека има крехка шунка,
от нежни нишки очертана,
или през зимната фъртуна
покрай камина да застана
с гърне притоплена чорбица;
и ако само те забравя -
да се скова, и моята душица
смъртта да вземе, да направи
от мен слуга твой, хубавице.

 

 

ДЕВЕТА СЦЕНА

 

МАРКИНА. - Предишните.

 

МАРКИНА Слуга на Лауренсия помоли
с Вас да го пусна да се види.
ЕЛИСА Исусе! Бърза тя, защо ли?
КАРЛОС Къде е?
МАРКИНА Към салона иде.
ЕЛИСА (На Карлос.)
Не знам дали ще си доволен?
КАРЛОС Коя е Лауренсия?
ЕЛИСА На меса
днес бяхме с тази дама.
КАРЛОС Вземи писмото й.
ЕЛИСА Чудесно.
(Отива си Маркина.)
И повикай пажа. Двама
ще се сберете зад леглото лесно;
побързай, че ще бъде неучтиво,
когато с поръчение тук идва,
ако не мога пажа да приема.
КАРЛОС Естебан с мене ли да взема?
ЕЛИСА С теб.
КАРЛОС Сбогом, скъпа. Тук се скривам.
(Скриват се Карлос и Естебан.)

 

 

ДЕСЕТА СЦЕНА

 

ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО, МАРКИНА. - ЕЛИСА, ПАУЛА.

 

ФЕЛИСИАНО Целувам Ви ръката.
ЕЛИСА Кой сте?
ФЕЛИСИАНО Говориха Ви днес за мене.
ЕЛИСА Това какво е?
МАРКИНА Много просто.
ЕЛИСА И то на паж е поведение?
ФЕЛИСИАНО В краката Ви такъв съм още.
Нали така се уговори
писмо да донеса тук скоро?
ЕЛИСА Така е.
ФЕЛИСИАНО Пажът съм тогава;
писмото още не предавам,
защото съм смутен безспорно.
ЕЛИСА Ако Ви праща, за да мога
да преценя, че с право
Вас Лауренсия дарява с обич,
почтеността Ви заслужава
това, харесвате ми много,
и ако е поръката такава,
че е изпълнена признавам
с успех; на Лауренсия кажете,
че благодарна съм за жеста.
ФЕЛИСИАНО Харесвате ли ме?
ЕЛИСА Направо.
ФЕЛИСИАНО Огледайте ме хубаво.
ЕЛИСА Не мене
ще трябва тук да очаровате;
кажете й, че задължена
съм аз при същото условие
любимият да пратя й за мнение;
че след като ми се открива,
кого обича ми се доверява,
не е добре сега да скривам
от нея аз когото обожавам.
ФЕЛИСИАНО (Встрани на Фисберто.)
След сън такова нещо бива.
Не помня по-голяма хубост.
ФИСБЕРТО Не си ли виждал никога Елиса?
ФЕЛИСИАНО Подобна грация се вижда трудно.
ФИСБЕРТО Работила е без да се икономисва
природата над нея. Всичко грубо
заглади с четката, поспре,
нанася мазка, изличава,
в нея изкуството си да сбере.
ФЕЛИСИАНО Друг ли обича?
ФИСБЕРТО Щом ще става
съпруга някому, ще е добре.
ФЕЛИСИАНО Че аз съм грешник, си признавам,
но толкова харесва ми, за Бога,
и скромността й, и снагата права.
ЕЛИСА Смутена съм, и даже много
от вашия обрат се опасявам;
не влизат тук мъже, сеньор,
идете си, Бог с Вас!
ФЕЛИСИАНО Не знам, за Бога,
как да изляза.
ЕЛИСА Няма спор. -
Паула, покажи им как да могат
вратата да намерят.
ПАУЛА Е, по-скоро.
ФЕЛИСИАНО Почакайте, защо тъй бързо.
ПАУЛА Вратата нека ви покажа.
ФЕЛИСИАНО Дали ще мога да се върна
пак при Елиса нека каже.
ПАУЛА Ухажване? На смях ще го обърна.
ЕЛИСА Сеньор, нали ще си вървите?
ФЕЛИСИАНО Аз моля да ми разрешите
да поогледам този дом за малко.
ФИСБЕРТО Сеньор...
ФЕЛИСИАНО (Встрани на своя слуга.)
В мен огън се разпалва.
ФИСБЕРТО Хубава каша!
ФЕЛИСИАНО Огън неизпитван.
Прислужницата занимавай.
ФИСБЕРТО (На Паула.)
Триста причини ли да Ви изложа?
Кажете ми, сеньора своенравна.
ПАУЛА Какви сте великани, Боже!
ФЕЛИСИАНО С какво гнева Ви заслужавам?
ЕЛИСА Това се казва неучтивост. -
Маркина...
МАРКИНА Господарке, идвам.
ЕЛИСА Кому сте дали тука достъп?
МАРКИНА Говорили сте с Лауренсия.
ЕЛИСА И после.
МАРКИНА Понеже идва за това. Не бива,
кабалиеро, тук да се държите
така без никаква причина.
ФЕЛИСИАНО Недейте, старче, да се горещите,
то от любов е и добре премина.
ЕЛИСА (Встрани.)
Друг случай има ли такъв, се питам?
МАРКИНА С любов не ще ме удивите,
а че насилствено държите
да я изкажете. Но късно става.
ФЕЛИСИАНО Няма да си отида.
МАРКИНА Чакайте тогава.
ФЕЛИСИАНО Какво отивате да вземете.
МАРКИНА Машите.

 

 

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

АУРЕЛИО, ОКТАВИО. - Предишните.

 

АУРЕЛИО Така ли си заета, че да не отваряш
ни ти, нито слугите в тази къща?
Какво тук става?
ФЕЛИСИАНО (Встрани.)
Господи, затрит съм.
ОКТАВИО Мъж в твоите покои!
АУРЕЛИО Даже двама,
Но шпагата не хващай.
ОКТАВИО Тъй ли?
АУРЕЛИО Постой да видим как да отговорим.
(На Фелисиано.)
Защо сте тук?
ФЕЛИСИАНО (Объркано.)
Сеньор..., желаех...,
и идвайки, аз...
ОКТАВИО Как да чакаме?
АУРЕЛИО Задръж,
не всякога спасява шпагата
семейна чест.
ЕЛИСА (Встрани.)
Какво нещастие!
АУРЕЛИО Не произволно здравомислие и ярост
рисуват като старец и младеж;
опитва момъкът с ръце
опашката на коня да изтръгне,
и не успява, пада победен.
По косъм старецът, без бързане,
опашката унищожава!
ОКТАВИО Без шпагата,
в това нещастие какво помага?
АУРЕЛИО Идалго, кой сте Вие?
ФЕЛИСИАНО Кабалиеро.
АУРЕЛИО И как се казвате?
ФЕЛИСИАНО Фелисиано.
АУРЕЛИО Баща Ви?
ФЕЛИСИАНО Лисандро.
АУРЕЛИО Знам го. Женен ли сте?
ФЕЛИСИАНО Не съм се женил.
ОКТАВИО Що за разпит.
АУРЕЛИО Млъквай;
оскубвам на обидата опашката.
ОКТАВИО Ако е звяр тя, не се плаша.
АУРЕЛИО Да знаете случайно, че сте в моя дом?
ФЕЛИСИАНО Ако не знаех, че това е Ваш дом,
дори не бих пристъпил в него.
АУРЕЛИО Дръпнете се.
ФЕЛИСИАНО (Встрани.)
Погубвам си живота.
АУРЕЛИО Кажи, Елиса, ти на свой ред,
момъкът кой е?
ЕЛИСА Този, който каза.
АУРЕЛИО Как влезе тук?
ЕЛИСА С послание изпратен
от дамата си, Лауренсия.
ОКТАВИО (Встрани.
Велики Боже,
този от Лауренсия е обожаван
и зарад него ме отблъсква!) Татко,
ако Елиса не омъжиш за Фелисиано,
изгубвам свойта чест.
АУРЕЛИО Почакай, луд си.
Елиса, няма да обсъждаме дали
е тук с почтени намерения младежът;
че убеден съм от това, което казваш.
Аз съм баща и моят син ще наследи
доброто име утре. Не ми противоречи
на онова, което за честта си правя.
ЕЛИСА Ако съм тъй нещастна и звездата ми
в тъй ощетяваща случайност ме въвлече,
ще ти покаже времето, че съм невинна.
АУРЕЛИО Кабалиеро, в тази къща Ви намирам
и то в покоите на дъщеря си.
Не Ви насилвам, не е справедливо,
щом съм Ви хванал тук, да Ви оженя;
желаете ли да сте й съпруг?
ФЕЛИСИАНО (Встрани на Фисберто.)
Какво сега?
ФИСБЕРТО Аз мисля, че те мамят; ако кажеш,
че не желаеш да се жениш, те убиват.
Ако поискаш да се защитаваш, почвай;
може да се измъкнем, даже без врата.
ФЕЛИСИАНО Вратите всичките ще са под ключ.
ФИСБЕРТО Тогава казвай да; ще се намери
цяр после, ако не е по вкуса ти.
ФЕЛИСИАНО Сеньор, аз толкова печеля да съм роб
и не съпруг на щерка Ви Елиса,
че възхвалявам милостта на небесата
да дойдете и ме заварите при нея,
макар, кълна се, пръв път да я виждам.
АУРЕЛИО За да не мислите, че се възползвам
от случая сега, вървете си с добро
и помислете на спокойствие у вас;
като съм беден, и богат съм бивал
и не е моето имение тъй дребно,
че да не Ви засяга; нищо че Елиса
други предимства освен зестра има.
ФЕЛИСИАНО За да узнаете оказаната ми от Вас
чест колко уважавам, с мен елате
и да скрепим съгласието с документ.
АУРЕЛИО Прегръщам Ви от все сърце.
ФЕЛИСИАНО Аз също.
АУРЕЛИО Отиваме в дома на брат ми.
ФЕЛИСИАНО Хайде.
ФИСБЕРТО (Встрани на Фелисиано.)
Ожени ли се?
ФЕЛИСИАНО Да.
ФИСБЕРТО А Лауренсия?
ФЕЛИСИАНО Да прави като мен.
ФИСБЕРТО По-точно?
ФЕЛИСИАНО Да търпи.
(Отиват си Аурелио, Фелисиано,
Октавио, Фисберто и Маркина.)

 

 

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

КАРЛОС, ЕСТЕБАН. - ЕЛИСА, ПАУЛА.

 

КАРЛОС Ако минута още се забавеха,
безмилостна Елиса, по-неблагодарна
от палмата, зелена и надменна,
към засадилите я и отгледали ръце,
боя се, че като от мина
щеше да избухне през устата ми
катранът, който ми изгаряше
душата изотвътре.
Като видях как Фелисиано
ти се усмихва и как те пленява,
сто пъти исках да изляза
и стисках шпагата в ръка;
но виждайки, че твойта чест,
честта на твоя дом и на баща ти
ще стане долен прицел на тълпата,
която оскърбление да изкове,
възпрях гнева си справедлив.
Какво направих! Стана то причина
когато Аурелио дойде с Октавио,
баща единият, а другият твой брат,
за да опазят свойта чест,
да смъкнат моите надежди
от небесата на благоволението ти
до ада на сегашните ми грижи.
О, колко ми се искаше да вярвам,
че тук видяното сънувах,
че несъмнено съм задрямал,
понеже до леглото си ме скри!
Но поразтърквах си очите
и ме събуждаше зората
в деня на моите нещастия
и биеше тревога твоята измама
и аз разбирах, че съм буден;
защото даже и на сън ме ужасява
зарад това, което аз не съм бил,
да се натрупат толкова нещастия.
Но тъй като донесе времето
на думите ти доказателството,
нека не те наказва любовта
че са фалшиви уверенията ти;
не казвай ми, Елиса, обич моя,
че толкова неща като изказа,
кули във вятъра градеше
и пишеше върху водата.
Докато те към договор вървят,
да идем в моя честен дом
или в дома на съдника небесен,
който оженва според волята ни.
Аз съм ти пръв съпруг пред Бога,
ти си жена ми; какво чакаш?
Как се удържаш! Виждаш,
че искат да насилят твоята душа.
Отговори ми!
ЕЛИСА Карлос мой...
мой не, че тъй объркана говорих...
свой си, и мой известно време,
което за смъртта ми стига,
когато дадох дума да съм твоя,
кой да помисли, че съдбата
Самсон тъй силен ще намери
да срути храма на надеждата ми?
Онзи млад момък заслепен е,
колоните щом той прегърна
на днешните ми упования
и всички ни погреба вкупом.
Каквито и причини да потърси
въображението ти, не стигат,
любими мой, да те забравя,
нито да ми потиснат любовта,
а подчинението на баща ми
се е таило в мен, се вижда:
като пристигна моят господар,
погасна бляна, стихна любовта.
Той ми е дал живота, който имам,
на сянка под крилата му над мене
живяла съм: няма причина
към този дълг да съм неблагодарна.
Ако онази уговорка се разстрои
или намерят твоята любов и опит
средството да я възпрепятстват,
ето я твоята Елиса.
КАРЛОС Как изричаш
„Ето я твоята Елиса“? Името жена
подхожда повече да назове
непостоянствата ви женски;
че гибел сте и сте непостоянство.
Ако Елиса беше тук,
тя щеше думата си да изпълни.
Не е на себе си, но тя е в мене,
подобно ад да ме опожарява.
Това било е твоя уговорка
и нагласено всичко е било;
и разговорката ти с Лауренсия
не е била, Елиса, без причина.
В леглото си ме настани,
Зла чест е да очакваш от легло
небесна благодат и слава!
Доведе ме тук, да го разбера.
О, как добре ме просветляваш!
На твоето легло ръмжащ лъв
до позлатените крака не ставам,
в хамелеон ще се превърна,
че в оня ден, когато се ожениш,
на вятъра ще съм опазвал
безчет надежди празни.
Дон Фернандо де Толедо
събира воини. Далече от Испания!
Родина няма, няма повече живот.
С теб си отиде всичко на света.
Ще ида да умра; моли се Бог
още при първото сражение
да изличи ми с нечий пистолет
лицето ти, Елиса, от душата.
Че казваш подчинение! Когато
не спазва подчинението любовта
ни към баща, към чест или съпруг,
ни към небето?
ЕЛИСА Чакай, помисли...
КАРЛОС С мен идваш ли сега?
ЕЛИСА Не мога.
КАРЛОС Защо, безумна, викаш ме тогава?
ЕЛИСА Да можех, Карлос мой,
дошла бих; но от род съм с чест,
какво ще кажат хората за мен?
Мисли, какво да се направи.
КАРЛОС Който
обича и размисля, няма там любов
или ако е имал, е изтляла.
Говорили са с тебе за женитба,
това е думата, която очарова
ума ти: има ли съмнение, Елиса,
че то е поводът за твоята промяна?
Да те направи Бог така честита,
че сутринта след тази същата
нощ брачна след женитбата ти
да донесат от Фландрия писмо,
Което да ти извести, че съм умрял.
ЕЛИСА Едничка дума само чуй.
КАРЛОС Дела бих искал да науча;
че думите са нищо всичките.
(Отива си.)
ПАУЛА Естебан, за това какво ще кажеш?
ЕСТЕБАН Моли се Богу някое гюлле
да ме настигне отвъд трийсет левги,
ако повторя да те видя, Паула!
Далече от жестоката Испания,
няма живот, родина няма вече.
Към Фландрия обози тръгват,
натам с товара си ме водят,
и ако се омъжиш...
ПАУЛА Слушай.
ЕСТЕБАН След сто години да ти донесат
известие, че Дрейк е мъртъв
или невръстният крал на Гранада.
(Отива си.)
ЕЛИСА Отивай, Паула, повикай Карлос.
ПАУЛА Сеньора, ей сега ще го повикам
от този тук прозорец.
ЕЛИСА Хайде.
ПАУЛА Не ще да е далече който люби,
колкото по-ядосан си отива,
толкова повече забавя ход,
защото му е пламнала душата
от центъра си като се отдалечи.
(Отива си.)

 

 

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

ЕЛИСА О, безпощаден дълг! О, чест усърдна
към добродетелите на душата горда!
Посрещнахте я в справедлив отпор, но
тази любов безжизнена ще ме превърне.
Не знам дали да се разкайвам бързам;
че с любовта да се пребори няма годен;
напук ще си отиде от душата бродна,
когато забранява є честта да се привърже.
Омъжена, но не за тебе! Тъжен случай!
Измъчвам се дори като си го представя;
но твоят лик в душата е заключен,
ръката имаш, нему моят прах остава;
в Алжир тъй тялото на роба е получил
платилият, но за родината душата не забравя.
(Отива си.)

 

 

 

Стая в дома на Лауренсия.

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА.

 

ЛАУРЕНСИЯ Безкрайно искам пак да видя
Фелисиано тук, Сабина.
САБИНА Направо може да ти се завиди,
такъв красавец любиш.
ЛАУРЕНСИЯ Без причина,
да го обикне иска всяка мигом.
САБИНА Сеньора, право имате напълно;
че щом помисля за Фисберто,
сърцето ми пожар изпълва,
как този пламък да пожертвам.
Приятна сладост в мен покълва,
която чувствата ми не оставя
на себе си да дойда да помогнат!
ЛАУРЕНСИЯ Като обичат те се забавляват.
Че съм нахвалила до изнемога
не би могла Елиса да ме укорява.
Фелисиано като е видяла,
ще е разбрала, че є казах малко,
тъй като дръзнах да предам изцяло
в тъй бегла карта поначало
едно небе всевишно заблестяло.
като ме види толкова щастлива.
САБИНА Обича силно и не ще завижда.
ЛАУРЕНСИЯ Дали така добър ще є се вижда?
САБИНА Да се увличаш толкова не бива!
ЛАУРЕНСИЯ Обичам много.
САБИНА Твойте въжделения
познавам.
ЛАУРЕНСИЯ А защо се чудиш,
че превъзнасям свидния за мене.
САБИНА Любимите и синовете трудно
ще видим грозни несъмнено.
Дочувам стъпки.
ЛАУРЕНСИЯ Те се връщат;
в любовните дела тъй става,
че който чака в страст поглъща
шума на стъпките направо
с душата, дойдат ли към къщи.
САБИНА Изглежда си се заблудила.
ЛАУРЕНСИЯ Заблудата ще трябва да е твоя.
Любимият ми е това и твоят мил е.

 

 

ПЕТДАСЕТЕТА СЦЕНА

 

ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО. - Предишните.

 

ФИСБЕРТО Сабина!
САБИНА О, Фисберто, любов моя!
Защо е господарят ти печален?
ФИСБЕРТО Той мъка някаква си има.
ЛАУРЕНСИЯ Защо мълчиш?
ФЕЛИСИАНО (Встрани.)
Добро начало!
САБИНА Какъв е пребледнял, за трима!
ЛАУРЕНСИЯ Защо си онемял?
ФЕЛИСИАНО От страх изцяло.
ЛАУРЕНСИЯ Страх с мене? От какво?
Видя ли се с Елиса?
ФЕЛИСИАНО Да, видях я.
ЛАУРЕНСИЯ Въздишаш ли?
ФЕЛИСИАНО Въздишки да са то!
ЛАУРЕНСИЯ Да, мили мой. За мен ли бяха?
ФЕЛИСИАНО За твоя поглед от душа ще е било.
ЛАУРЕНСИЯ Гледай сега! Къде си ходил?
ФЕЛИСИАНО С Елиса да се видя.
ЛАУРЕНСИЯ И донесе
оттам тъгата безизходна?
Не беше ли добра?
ФЕЛИСИАНО Тя е чудесна.
ЛАУРЕНСИЯ Видял си нещо или чул, мой родни.
Нали ти казах, че те любя,
че те възхвалям, че те обожавам
и те ценя?
ФЕЛИСИАНО Ще ми е трудно,
достойнството ти като пощадявам,
да крия и да те държа в заблуда.
Аз, Лауренсия, видях Елиса,
тъй както ти бе наредила,
в самата нейна стая влязох,
освободен от притеснения.
Не бяхме разменили с нея
две думи, и дойде баща й
с Октавио, и още от вратата
надумаха и натвориха поразии;
ще трябва да са подозирали
за нещо, тъй че тази вечер
са се престорили, че заминават,
та Карлос в къщата да влезе.
Намериха мен вместо него...
Не позволявай да те уморявам
да ти разказвам всички лудости
и безподобните заплахи.
Достатъчно ще ти е, че излязох...
Как да го кажа?
ЛАУРЕНСИЯ Не отлагай;
че мъчиш ме.
ФЕЛИСИАНО Ах, Лауренсия!
Оженен!
ЛАУРЕНСИЯ Замълчи.
ФЕЛИСИАНО Да замълча?
Да щеше господ то да е възможно!
ЛАУРЕНСИЯ Така, но има ли достатъчна причина
насила да те карат да се жениш?
ФЕЛИСИАНО Това, че в спалнята й ме намират.
ЛАУРЕНСИЯ Ти гол ли беше там?
ФЕЛИСИАНО Кой, аз ли?
ЛАУРЕНСИЯ Тогава за какво е тази строгост?
ФЕЛИСИАНО Защото го изкараха да се разбира,
че там съм влизал и излизал
да накърнявам благородството им
и да им позоря кръвта.
Подписаха се договореностите.
ЛАУРЕНСИЯ Какво говориш?
ФЕЛИСИАНО И с такава неустойка,
че да не могат и да се разтрогнат,
без, казвам Ви, това да ме убие.
ЛАУРЕНСИЯ Смили се, Господи! Ти ли си този,
който го казваш?
ФЕЛИСИАНО Ни затворът,
нито смъртта, не щяха да успеят
да ме насилят към това, което чу,
ако ли няма някоя звезда
с достатъчно влияние над нас,
та за жена, която не бях виждал
насила един мъж да ме ожени!
И не е то единствената загуба;
че идването с тебе да говоря
сега е също друга болка,
та всички те да ме довършат.
Октавио, ти вече го познаваш,
поиска с тебе да приказвам
да се ожените.
ЛАУРЕНСИЯ Мълчи.
ФЕЛИСИАНО Това ми каза той по пътя.
ЛАУРЕНСИЯ Разбирам всичко: вече зная,
че е дошла Елиса, за да ме измами,
за всичко сте се договорили преди.
ФЕЛИСИАНО Почакай.
ЛАУРЕНСИЯ За какво?
ФЕЛИСИАНО Спомни си моите беди.
ЛАУРЕНСИЯ Смъртта си остави ме да позная.
(Отива си.)
ФЕЛИСИАНО Но чуй ме.
ФИСБЕРТО Тръгва разярена.
ФЕЛИСИАНО Тук я задръж, Сабина.
САБИНА Аз не мога.
(Отива си.)
ФЕЛИСИАНО Какво да правя?
ФИСБЕРТО Не унивай;
Все някак леснота ще се намери.
ФЕЛИСИАНО Искаш ли истината да ти кажа?
ФИСБЕРТО Защо не?
ФЕЛИСИАНО И така, за бога, та Елиса...
ФИСБЕРТО Кажи го.
ФЕЛИСИАНО Тя на ангел ми прилича.
ФИБЕРТО Малка е зестрата.
ФЕЛИСИАНО И даже много.
Ако към зестрата прибавят нещо,
съпруг ще стана на Елиса.
ФИСБЕРТО Какъв красив план на любовник!
Обичаш и пари измъкваш?
ФЕЛИСИАНО Ти знаеш ли какво е да се жениш?
ФИСБЕРТО Знам, че товар е.
ФЕЛИСИАНО И, като е товар,
парите върху мулето, и да вървим.

 

 

 

 

 

съдържание | второ действие

 

Електронна публикация на 28. август 2005 г.
Публикация в кн. „Отсъстващият си е вкъщи“, Лопе де Вега, Свободно поетическо общество.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]