Лопе де Вега

драматургия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

ОТСЪСТВАЩИЯТ СИ Е ВКЪЩИ

 

комедия

 

Лопе де Вега

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

 

 

Улица.

 

ПЪРВА СЦЕНА

 

ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО.

 

ФИСБЕРТО Това ли си му казал?
ФЕЛИСИАНО Да, това.
Такова средство аз изобретих,
че хубаво го подредих,
без сватба и с побъркана глава.
ФИСБЕРТО Наистина ли му поиска
четири хиляди дуката още
и как назад си върна просто
думата, дадена без да притискане?
ФЕЛИСИАНО Към Лауренсия обзе ме ревност.
ФИСБЕРТО Сеньор, за твойта чест се грижа.
ФЕЛИСИАНО В лицето по-добре да ме обиждат,
отколкото с посрамена душевност.
ФИСБЕРТО Не мисля, че е верен ход.
ФЕЛИСИАНО Защо?
ФИСБЕРТО Защото по закон е престъпление,
когато договорът нарушен е
и за идалго е петно за цял живот.
Когато дума дал си само,
Фелисиано, казвам слово,
ще паднеш до селяк отново,
ако я нарушиш с измама.
Какво остава подпис да си сложил.
ФЕЛИСИАНО Така било е толкова отдавна;
къде сега са времената славни
на честна дума, всяка е нищожна.
Да се подписваш и да обещаваш
е облаци и пяна да раздуваш,
перото пишещо и думата не струват,
и казват, че ги вятърът отвява.
ФИСБЕРТО Тези пера за писане и словеса
не са, които теб те задължават,
защото труфят и не принуждават,
ако отворени добре очите ти са.
Така приятел, който обещава,
дали е устно или в писмен вид,
най-верен на другаря си честит
завинаги във всичко да остава,
ако не го изпълни, не е важно;
монархът или господари други,
когато обещаят някакви услугин
но приказки се то окаже,
зле правят; но такъв е обичаят;
а писарят и съдията
на думи ще ви подадат ръката
а носят неприятности накрая,
то на честта вреда не носи,
нито пък сметка им се търси,
и не е чудо невидяно, бързо
забравя се и не оставя следа после;
говори басни и ги пише също,
а дамата изкусно му ги връща
и още приказни неща изрича,
това си е понятно занимание;
ако те майсторът или шивачът
излъжат, е нормално значи,
лъжата е за оправдание;
но ако някой мъж подпише
под документа договорен
и отрече се на това отгоре,
то чест и име безчести излишно;
освен това и съд го чака,
където да го убедят с принуда.
ФЕЛИСИАНО Когато се касае за жена, заблуда
е сам да се ограничаваш всякак;
че докато мъжът не каже да-то
в присъствието на свещеник,
не става дума ни за безчестене,
ни за насилване, та да не се отмята.
И знаеш, че се случва даже
женитбата подготвена да се отменя.
ФИСБЕРТО Не ми се нрави то, за съжаление.
ФЕЛИСИАНО Че вятърничав съм да кажат,
че водя се от интереса;
но до това докара ме, че искат
насила да ме женят; ще съм искрен
и ще повторя, то не ми хареса.
ФИСБЕРТО Не е така, защото да решиш
оставиха те сам, макар че вкъщи
намериха те като се завръщат.
ФЕЛИСИАНО Фисберто, ставаш дързък. Виж,
слуга не може да притиска
по този начин своя господар.
ФИСБЕРТО Задава се там някой за беда.
ФЕЛИСИАНО Покрий се с плаща.
ФИСБЕРТО Тъй като сме близко
до къщата на Лауренсия, да влезем.
ФЕЛИСИАНО Късно е вече за визити.
ФИСБЕРТО Тогава отдръпни се от вратите;
Октавио е засега любезен,
да не обърне в ярост своето търпение.
ФЕЛИСИАНО В какво Октавио ще ме заплаши?
ФИСБЕРТО Почувства ли се оскърбен зарад сестра си,
той може да поиска удовлетворение.

 

 

ВТОРА СЦЕНА

 

КАРЛОС и ЕСТЕБАН, във вечерно облекло. - Предишните.

 

ЕСТЕБАН Виж, там по улицата хора идват.
КАРЛОС До тях се приближи и ги разгледай.
ЕСТЕБАН Двама мъже са те изглежда.
КАРЛОС Какви са?
ЕСТЕБАН Снажни те на вид са.
КАРЛОС Дали не беше годеникът?
ЕСТЕБАН Поискаш ли, ще ги настигна!
КАРЛОС Желая бойния ти дух да вдигна.
ЕСТЕБАН Аз тръгвам.
КАРЛОС И внимавай, викам;
Позаметни се с плаща бързо,
така че да не ти запречва щита,
ако с внезапен удар се опитат
да спрат те, да подминеш дръзнал.
ЕСТЕБАН Готов съм и на смъртна схватка.
КАРЛОС Върви; и тук ще ме намериш.
(Естебан отива към
Фелисиано и Фисберто.)

ФИСБЕРТО (Встрани на Фелисиано.)
Идва насам един кабалиеро;
хубаво с плаща се замятай.
ФЕЛИСИАНО О, как нахакан приближава!
ФИСБЕРТО Ако не е уловка, го намирам
изпратен от съда да шпионира
и стражата надире му остава.
ЕСТЕБАН Кои сте?
ФЕЛИСИАНО Първо Вие ни кажете
кой сте, щом искате да разберете.
ЕСТЕБАН Не ме ли виждате?
ФЕЛИСИАНО Насам дойдете.
Кой сте?
ЕСТЕБАН Един кабалиеро, ето.
ФЕЛИСИАНО Аз кой съм или как се казвам
какво засяга Ви тогава?
ЕСТЕБАН Така началникът ми повелява.
(Встрани.
Изпортих работата май напразно.)
ФЕЛИСИАНО (Встрани на Фисберто.)
Служителите на реда са, давай;
макар и да са благородни хора,
щом някой дръзко им говори,
и най-благоразумния вбесява.
ФИСБЕРТО Добре е да не биват подценени,
защото е цената им висока
и жезълът у някой, който не е стока,
тояга у слепец е, меч у луд запенен.
(Отиват си Фелисиано и Фисберто.)

 

 

ТРЕТА СЦЕНА

 

КАРЛОС, ЕСТЕБАН.

 

ЕСТЕБАН Как ти се струва?
КАРЛОС Ти какво направи?
ЕСТЕБАН Отидох като рицар смело
към двамата, и там, на дело,
показах, че духът ми здрав е,
като им казах: „Господа незнайни,
(И за да се покажа безпощаден,
дръннах по щита, без да го извадя,
със шпагата си, плашещи стомани),
Освободете тази улица веднага
или и двама ви убивам. -
Сеньор, веднага си отиваме,
изрече по-напереният юначага.
И позволете да си идем в мир. -
Отивайте си вкъщи, да ви няма,
и лягайте да спите."
КАРЛОС Огън си и пламък.
Предимство си е предрешаването ни!
ЕСТЕБАН Какво ще правим ще ми се да зная?
КАРЛОС Не казваше ли, че си уредил
с Паула да говорим?
ЕСТЕБАН Да не би,
си мисля, да те разпознаят.
КАРЛОС Няма; ще се покрия с плащ умело.
Макар че по-добре ще стане
на теб да се престоря и застана
Там с Паула да поговоря смело.
ЕСТЕБАН Защо, аз ако с нея поговоря,
няма ли всичко сам да є го кажа?
КАРЛОС Не можеш и да го почувстваш даже.
Отвори ли прозореца?
ЕСТЕБАН Отвори.
КАРЛОС Мини встрани, като че ти си
аз, облегни се на стената.
ЕСТЕБАН А ти покрий си с плащ главата
И като мене говори, щом си намислил.
(Покриват се с плащове.)

 

 

 

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 

ЕЛИСА и ПАУЛА, които се показват на един прозорец. -
КАРЛОС и ЕСТЕБАН, на улицата, покрити с плащове.

 

ЕЛИСА Тук ли ти каза, че ще дойде
Естебан с тебе да си поговори?
ПАУЛА Така се уговорихме, Сеньора,
Когато се видяхме днес по обед.
ЕЛИСА Виждат се хора долу пред вратата.
Аз искам че си ти да се престоря.
ПАУЛА Не мога ли, сама ако говоря,
да кажа онова, което смяташ?
ЕЛИСА Поотмести се, че пристига вече. -
Естебан ли е?
КАРЛОС Ти навярно
си Паула?
ЕЛИСА (Встрани.)
Колко е странно!
О, вижда любовта така далече!
По този глас познавам, че насреща
е Карлос.
КАРЛОС (Встрани.)
Тази е Елиса;
Макар да иска да я мислят
за друга, по гласа є я усещам.
ЕЛИСА Естебан, и какво направи
жестокият ти господар накрая?
Какво разпитвам, като зная
добре къде си го оставил?
Седят си с Лауренсия двамина,
а ти до мене си отскочил.
КАРЛОС Имаш си извинението точно,
като че ли не знаеш, че замина!
Сам Карлос никога не е обичал,
ни намерение е имал скрито
той да обича Лауренсия.
ЕЛИСА Е, питам,
ако с такава ярост се отрича
това, което знае се от всички,
което вижда се, защо да споря?
КАРЛОС Тъй като тя ще се омъжва скоро,
а ти Фисберто си обичаш,
кому е нужно това недоверие
и ревност, щом кръвта изстива?
ЕЛИСА Не е омъжена и не обича, и не бива
да ми се свързва името с Фисберто.
А пък че твоят Карлос обожава
сам Лауренсия, го знаем всички.
КАРЛОС Как толкова ще я обича,
ако така далече заминава?
ЕЛИСА Той? Няма да замине.
КАРЛОС Какво чувам,
та той замина тази вечер!
ЕЛИСА Заминал Карлос?
КАРЛОС Тръгна вече.
ЕЛИСА Тръгна ли?
КАРЛОС Да, вече пътува.
ЕЛИСА А теб защо те е оставил?
КАРЛОС Багажа да приготвя и потеглям.
ЕЛИСА (Встрани.)
Достатъчно; аз лъжа него,
и Карлос с мен лукав е.
КАРЛОС (Встрани.)
Какъв добър урок є дадох!
Нека си мисли, че отсъствам.
ЕЛИСА (Встрани.)
Заблудата му няма да прекъсна,
да мисли, че от липсата му страдам,
а аз го гледам как плете лъжи.
КАРЛОС Добре тогава, и какво да му предам,
защото утре заминавам сам.
ЕЛИСА Това, което искаш му кажи;
аз знам, че моята сеньора,
като видя, че Лауренсия обикна,
не само, че го няма свикна,
но и когато с мен се разговори,
че се омъжва утре каза.
КАРЛОС Небесен гръм да я постигне!
От бързането є е видно,
на Карлос се е клела тя напразно!
Моля се на небето под венчило
да мине под звезда зловеща,
та кажат ли за нея нещо,
да е: красавицата, днес в немилост!
Моля се на небето нейният съпруг
да е преследван постоянно
от страхопъзльо, но с рода отбрана
и вещ подлец да е врагът му друг.
Страхливецът с доброто потекло
някой приятел негов да подмами
и този с ниското пък - рано
или пък късно да му стори зло.
Моля се на небето!...
ЕЛИСА Чакай малко;
сеньор лакей, че много стана.
КАРЛОС Аз Карлос съм и ярост насъбрана.
Аз... Кой съм? Луд за жалост.
ЕЛИСА Карлос ли! Не замина ли далече,
защото Лауренсия той не обича?
КАРЛОС Отсъствието на забравата прилича.
Аз за Елиса съм отсъстващ вече,
че тя присъствието ми не вижда,
отсъстващ е забравеният;
но ти, която на прозореца оставаш,
кажи й, че е смърт скоропостижна,
кажи й, че е звяр свиреп,
кажи й, че е гняв от небесата,
кажи й, че не виждам на земята
перо, хартия, цвете, лист и креп
по-лековат и по-променлив.
Кажи й...
ЕЛИСА Стига; че това съм аз.
КАРЛОС Вече душата те позна,
луна, сред облаците устремена.
Аз нямах намерение до днес
наистина да отпътувам;
че мъж съм твърд и ми се струва,
че браня упоритостта си с чест.
Но вече всичко ме притиска
и тук не мога да остана.
Но искам да си отмъстя по-рано.
Чуй ме.
ЕЛИСА Кажи каквото искаш.
КАРЛОС Това са твоите писма,
твои къдрици и портрети;
не мога в своята несрета
с мен да ги взема, виждаш го сама.
ЕСТЕБАН Сеньор, побой се.
КАРЛОС От какво да ме е страх?
ЕСТЕБАН Защото после ще се каеш;
как да живееш сам не знаеш,
ако се случи да се разделиш и с тях.
А впрочем, няма друго нещо
по-смислено, отколкото това
да ги разкъсаш, скъпите слова
да не разлиства чужда ръка вещо.
И, позабравили си младините,
да ги наричат безразсъдства,
защото ближния по-лесно съдят,
щом прегреши, от себе си самите.
По дяволите изпрати портрета;
да не рече някой злонравен,
че ти един портрет обожествяваш,
и сам да се нарочи за свидетел,
да те оклевети и те погуби.
КАРЛОС (Встрани на Естебан.)
Хартийки да ти се намират?
Ще се направя уж че ги раздирам.
ЕСТЕБАН Добра идея.
КАРЛОС Смисля, който люби.
ЕСТЕБАН Ако аз взема да ти дам обаче
нещо по-друго, да не се обидиш.
КАРЛОС Няма.
ЕСТЕБАН Тогава настрани да идем.
Дузина карти имам значи.
КАРЛОС Карти са за игра?
ЕСТЕБАН Да, за разтуха,
когато нужда го наложи.
КАРЛОС Да видя.
ЕСТЕБАН По-опърпани не може.
КАРЛОС Задръж си ето тези тука.
Елиса, днес ще те откъсна
от себе си, днес късам...
ЕСТЕБАН (Встрани на Карлос.)
Ето на, За да не бъде вече лошата жена,
Ти някое вале ще скъсаш.
КАРЛОС Портрета ти, така му се полага,
разкъсвам образа на твоята душа,
с която си се разделила, ако не греша,
тук безсърдечието отпечатък слага.
Разкъсвам твоите писма фалшиви,
както го виждаш тук с очите,
за да разкъсам с тях лъжите,
в които толкова те бива.
Разкъсвам сладките ти лудории
и възхваляванията напразни.
Ах, кой ще иска да запази
коравото сърце, което крият!
Но аз не искам пак да се размеквам,
ни искам повече да ти говоря;
да те оставя и да тръгна час по-скоро.
ЕЛИСА Послушай ме, любов, върни се. Нека
ти кажа думица поне.
КАРЛОС Ни дума, щом като я нарушаваш.
(Отива си.)
ПАУЛА Естебан, спри се!
ЕСТЕБАН Ти не заслужаваш,
играеш си на котка с мишка с мен,
но няма вече връщане назад.
(Отива си.)

 

 

ПЕТА СЦЕНА

 

ЕЛИСА и ПАУЛА, на прозореца.

 

ПАУЛА Отидоха си.
ЕЛИСА Ако ли не знаех,
Че не за първи път играе
на тръгване и на отиване, от яд
бих си изгубила ума; но колко
да вярвам, че оттук ще си отиде.
ПАУЛА Това оставане и тръгване се вижда,
че са на любовта заобиколки.
Напомня тя небе заоблачено,
което да вали не спира.
ЕЛИСА Това, което долу е раздирал,
Паула, ме угрижва мене.
С Маркина двамата слезнете
със свещ на улицата, никой
в писмата ми да не надникне,
сберете късчетата и ги изгорете;
че ако брат ми ги намери
или баща ми се научи...
ПАУЛА Отивам. Нищо няма да се случи.
ЕЛИСА Тук чакам.
ПАУЛА Залудо трепериш.
(Отива си.)

 

 

ШЕСТА СЦЕНА

 

ЕЛИСА, на прозореца.
На любовта присъщо, както я възпяват,
е да си тръгваш, да оставаш, все запътен!
О, мислено си тръгвал колко пъти,
и с първото пристъпване се ужасяваш.
Краката от обидата се устремяват
натам, където сбогомът ще ги прикъта;
но любовта оставя се обидата да я упътва
и сяда тя, краката като се изправят.
Защото любовта е плам и порив,
не тръпне за последиците примирена,
тя огън е, гняв, мълния и ярост без умора.
Не ще избяга, който от любов опожарен е;
и тъй като се има любовта за непокорна,
късно обръща на врага си гръб при поражение.

 

 

СЕДМА СЦЕНА

 

МАРКИНА и ПАУЛА, излизащи на улицата.
ЕЛИСА, на прозореца.

 

МАРКИНА Но остави ме да се облека!
ПАУЛА Такова бързо поръчение ни дава
Елиса, че и дума да не става.
МАРКИНА Дори животното току-така
не вдигат от постелята тъй рано!
ПАУЛА Ако е вече и сеньората на крак,
с какво тогава Ви обижда?
МАРКИНА Няма как.
ЕЛИСА Откри ли ги, или се още каниш?
МАРКИНА Кой се обажда?
ПАУЛА
Моята сеньора
е на прозореца.
МАРКИНА Такава грижа
ме удивява.
ПАУЛА Вие съберете книжки.
МАРКИНА Огледай се, ти си им стъпила отгоре.
ПАУЛА (На господарката си.)
Всички писма ли тук раздра
Преди да си отиде Карлос?
ЕЛИСА Да.
МАРКИНА Намирам само карти.
ПАУЛА Как?
МАРКИНА Карти.
ПАУЛА Карти за игра ли?
МАРКИНА Да.
ПАУЛА А няма ли портрет отгоре
на картата?
МАРКИНА Не, както е известно,
вале спатия е това чудесно.
Играта е загубило безспорно.
ПАУЛА От опакото я огледай.
МАРКИНА От другата страна пак нищо.
ПАУЛА Аз тази ловкост ще разнищя.
а там не вижда ли се редом
хартийка някоя наблизо?
МАРКИНА Винетките аз виждам само
на асо купа.
ПАУЛА И така, за срама,
с нас подиграл се е, излиза,
а толкова сълзи ни той докара.
Туй гръбче обърнетте там напълно.
МАРКИНА Обръщам.
ПАУЛА Не е ли писмо?
МАРКИНА Не, хълбок.
ПАУЛА Чий хълбок е?
МАРКИНА На дама каро.
ПАУЛА Онези отгърнете двете в ъгъла.
МАРКИНА Веднага, тук е двойка пика.
ПАУЛА И не е ли хартия?
МАРКИНА Какво питаш!
ПАУЛА За Бога, хубаво ни е излъгал.
ЕЛИСА Какво е, Паула, това там?
ПАУЛА Безобразие,
този жесток любител на изгоди,
за да си отмъсти, накъсал е колода.
ЕЛИСА Колодата на Купидона, казват,
че са най-нежни записки любовни
ПАУЛА Не носи тази тук стрели отгоре,
а разрашително с печат от двора.
ЕЛИСА По-хубаво измислено не помня.
Ти, Паула, се прибери да лягаш.
ПАУЛА Как да си лягам, като се развиделява.
ЕЛИСА А, вече ден ли е?
МАРКИНА И се уголемява.
ЕЛИСА В леглото връщам се веднага.
(Отива си.)
ПАУЛА (На Маркина.)
Тук няма нужда повече от Вас.
МАРКИНА Тогава ще вървя да съчинявам.
ПАУЛА Какво да пишете днес трябва?
МАРКИНА Не се оставям без задача аз.
Един нещастник ще опиша,
който дома си не оправя,
а все наднича какво става
в съседа и тревожи се излишно.
ПАУЛА И няма ли да Ви затворят?
МАРКИНА Аз съм
в една висока кула, мен ме няма,
хартията греши, но тя е няма,
и нея да осъждат е напразно.
(Отиват си.)

 

 

 

Салон в дома на Аурелио.

 

ОСМА СЦЕНА

 

АУРЕЛИО, ОКТАВИО.

 

АУРЕЛИО Не можеш да ме утешиш, така че спирай.
ОКТАВИО Как може, тъй разумен и изкусен,
За случая лек подходящ да не намираш?
АУРЕЛИО Никакъв лек в неволите не чувствам.
Четири хиляди дуката още иска,
когато аз венчилото предвкусвах!
Такива ли високи цели са му близки?
Тези, които злато търсят, не съпруга,
живота си отпосле обезсмислят.
ОКТАВИО Мисля, сеньор, че има за това заслуга
Фелисиано че е влюбен в Лауренсия,
и че това е само хитрост друга.
Но остави го; има в него нещо селско,
както и в столицата се шушука.
АУРЕЛИО Момък е вятърничав той на дело.
Аз с подозрението си не случих
към моята Елиса; зарад нея
и тази лудост предприех наслука.
За Карлос трябваше да я сгодя, че не е
богат, но пък е от добро коляно,
и предполагам, че е влюбен в нея.
ОКТАВИО Какво си мислиш, че причина стана
за Фландрия да тръгне?
АУРЕЛИО Тази сватба
е на Елиса сигурно с Фелисиано.
Повикай я, на искането му да се порадва.
ОКТАВИО Дали е станала?
АУРЕЛИО Да; Паула засякох
от спалнята є току-що да се прокрадва.
ОКТАВИО Там влезе с огледалото.
АУРЕЛИО Тогава някак
кажи й, уговорката че се разтуря.
ОКТАВИО Отивам.
(Отива си.)
АУРЕЛИО Сходна мъка друг дочаква?
Че ако на Октавио не му притурям
с желанието за обидата да отмъстя,
то е, защото с мъката се щурам;
да не пострада и Октавио от горестта.

 

 

ДЕВЕТА СЦЕНА

 

ЕЛИСА, ОКТАВИО. - АУРЕЛИО.

 

ЕЛИСА Какво ми казваш?
ОКТАВИО Да не се омъжваш;
четири хиляди дуката още иска,
освен шестте.
ЕЛИСА (Плачейки.)
Такава низост!
ОКТАВИО Елиса, ти не трябва да се лъжеш,
на болката не давай израз.
Какво ти струва да изгубиш
човек, за който златото е много
по-ценно от такава като теб съпруга?
АУРЕЛИО Елиса скъпа, толкова ме трогва
държането ти след такава грубост.
Ти идваш плачеща при мене,
когато аз от теб утеха чакам.
ЕЛИСА Как няма да съм възмутена,
такова зло жестоко ме разплака,
че аз не виждам повече спасение,
защо сега сълзите ми те ужасяват?
АУРЕЛИО Не мислиш ли, че чака те сполука
с по-благороден кандидат тогава?
ЕЛИСА Когато за честта ми се шушука,
Сеньор, това ме обезкуражава.
Какво за мен ще кажат всички,
от мен женихът се отрича
поради някакви кусури явно?
АУРЕЛИО Не ще е личност благонравна,
който за тебе го изрича.
ЕЛИСА Как не, ако това, което е решено
и вече е почти готово,
в последната минута се променя?
АУРЕЛИО Знам, срещу хорската суровост
няма полезно противостоене.
Видял съм много преговори брачни,
които с неуспех завършват.
ЕЛИСА Когато само опит са обаче,
не дават повод като свърши
да могат след това да се оплачат;
но ако всичко е било решено,
обмислено докрай и разгласено
на всичките приятели, роднини,
как, Аурелио, да го подминеш,
живота ще ми струва то на мене!
И при това отлично знаеш,
че основанията ми не се пораждат
от любовта към него, най-накрая.
АУРЕЛИО Страданието ти у мен подклажда,
Елиса, смут, съвсем ще се отчая.
Какво тук мога да помогна,
щом този момък е затрогнат
от зестрата ти повече, наместо
от добродетелите ти?
ЕЛИСА Ще можеш лесно
да вземеш правата страна.
Не много
му дай, от онова, което е помолил,
дай половината.
АУРЕЛИО Не вярвам да приеме.
ЕЛИСА Тогава всичко дай.
АУРЕЛИО Защо ли
Говорим, много съм изгубил.
ЕЛИСА Имение,
Това ли си изгубил?
АУРЕЛИО По неволя.
ЕЛИСА Съвсем различна стойността обаче
е на изгубената чест.
АУРЕЛИО А ти каква чест
изгубваш?
ЕЛИСА Ако каже, че ме изоставя
заради някой недостатък.
АУРЕЛИО Да прощаваш,
но жалбата ти малко значи.
Аз нямам толкова пари, за жалост,
дома си трябва да продам дори,
за да ги събера.
ЕЛИСА При зло освирепяло
и къща, и имение ще изгори,
честта за да е оцеляла.
АУРЕЛИО Октавио дял има от имота.
ЕЛИСА Октавио е мъж и за доброто
на своята сестра ще го отстъпи.
ОКТАВИО Да се заложи и се продаде по-скъпо
имението ми. Смъртта или живота
аз във войната ще отида
да диря.
ЕЛИСА Твоя съм робиня, братко,
дамгосай ми челото да се види.
ОКТАВИО Фелисиано за да е добре, обратно,
оставам над главата и без керемида;
(Встрани.
тъй като онова, което аз печеля,
е Лауренсия на мене да остане,
когато се ожени този хубавеляк.)
АУРЕЛИО Войник Октавио да стане,
на теб за да помогне, е повеля
на разума, напълно съм съгласен;
но аз с какво, кажете, да живея?
ЕЛИСА Татко, сега честта ми е в опасност
и търсим изцеление за нея,
тъй като тя е важната; и ясно,
че Вие ще живеете при мене.
АУРЕЛИО Добре тогава, след като желаеш
да се обричаш непременно
на този, който тъй отнесе се, нехая
че беден ставам сам без принуждение,
но ме боли да давам красотата
ти на човека, който за отплата
с такава низост се отнесе с тебе,
и момък е, комуто е потребно
богатството ти, а не ти самата.
И казвам ти, ще съм доволен
това, което ми остава от живота,
да го прекарам в стая гола,
тъй като искам ти доброто
и сватбата да стане все се моля.
Щом този, който своя път започва,
както Октавио, и свойта участ
приема, аз ли, пред умирането точно,
ще се боя какво ще ми се случи
и няма към страдание да се насоча?
Иди, Октавио, кажи на своя шурей,
че към шестте си хиляди притурям
и четири, така че десет давам.
ОКТАВИО Отивам.
ЕЛИСА Нека небесата ти доставят,
зарад това, че тъй се втурна
честта ми да спасяваш, много време,
така че ти да доживееш сватби
на внуците си.
АУРЕЛИО Ако оскърбена
от низките му чувства не те радва
да бъдеш с който сам не те погледна
с любов, и ми желаеш да те виждам
как страдаш, по-добре е трижди
небето моите години да скъси.
ЕЛИСА Ще видиш любовта как ще мъсти
зарад лъжите, от които се обижда.
(Отиват си.)

 

 

 

Салон в дома на Лауренсия.

 

ДЕСЕТА СЦЕНА

 

ЛАУРЕНСИЯ, ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО, САБИНА.

 

ЛАУРЕНСИЯ Ти откъде намери тези сили
да влезеш в моя дом?
ФЕЛИСИАНО Кой може
да се опълчва, без да се изложи
на някой враг тъй силен?
И тук да дойда нямаше да е потребно,
ако към тебе нямам задължение.
ЛАУРЕНСИЯ Като за друга се оженваш, несъмнено.
ФЕЛИСИАНО Аз няма да се женя, зарад тебе.
ЛАУРЕНСИЯ Заради мен? Лъжа тъй мила!
ФЕЛИСИАНО Лъжа наричаш ти, Сеньора,
това, че моята любов повторно
Се връща, огорчена, с нова сила?
ЛАУРЕНСИЯ Ти ли от мен си огорчаван?
ФЕЛИСИАНО А има ли по-тежки огорчения?
ФИСБЕРТО Защото ти нехаеш, Лауренсия,
че всичко зарад тебе става,
аз искам да те удовлетворя.
Разтрогната е тяхната женитба,
и този, който вчера те обиди,
се връща, своята вина разбрал.
Това със сватбата приключи;
не трябва повече да се страхуваш.
ЛАУРЕНСИЯ Съвсем невероятно ми се струва,
отпадат клетвата и договорът сключен?
ФИСБЕРТО По общото съгласие на двете
Страни прекъснат е.
ЛАУРЕНСИЯ Тогава
и Карлос може да си продължава
по своя замисъл ответен?
ФИСБЕРТО Замина вчера Карлос; и не мисля,
че повече Елиса ще го види.
ЛАУРЕНСИЯ А сигурно ли е?
ФЕЛИСИАНО Да, Карлос си отиде
и стига, че с това, което все замисляш,
ме караш да ревнувам, какво питаш?
ЛАУРЕНСИЯ Заминал, без да се обади, както чувам?
ФЕЛИСИАНО Че ти си го обичала ли се преструваш?
ФИСБЕРТО (На Лауренсия.)
В деня, когато се удава на жените
за ревността да отмъстят
на този, който я е предизвикал,
не чакай да прощават никак,
особено, ако в краката им лежат.
Но, Лауренсия, ако Фелисиано
за ревността те удовлетвори;
ти любовта му в свойта гръд върни
и не засрамвай го напразно.
Престани да казваш, че обичаш
Карлос, който отпътува скоро.
С него поприказвай, тъй покорен
се завръща.
ЛАУРЕНСИЯ Малко се увличаш.
Да върви Елиса да си търси;
нека ме остави в мойта къща.
ФЕЛИСИАНО Ревнувай ме, за всичко си ми връщай,
мъчи, убий ме, отмъсти си бързо!
И тъй, Бог с мене, аз ще стана
друг Карлос и във Фландрия ще ида!
ФИСБЕРТО (На Лауренсия.)
Поговори му!
ЛАУРЕНСИЯ Хич не ме моли, да!
ФИСБЕРТО Каква жена си неразбрана!
Та виж го, че е като болен,
ще се разплаче.
ЛАУРЕНСИЯ Малко почини си.
ФИСБЕРТО Да полудее май че искаш?
ФЕЛИСИАНО Не, престани да й се молиш;
не казвай нищо повече, Фисберто;
за похода приготвяй се отрано,
е, тя разочарована ще си остане,
а аз пък - в нейната лъжа уверен.
Сто пъти вече съм ти обяснявал,
че всичко е било фалшивост,
жената с истините да играе си я бива.
ЛАУРЕНСИЯ Как с теб да се отнасям заслужаваш?
ФЕЛИСИАНО Със здраве, Лауренсия, си остани.
ЛАУРЕНСИЯ Но
наистина ли тръгвате?
ФЕЛИСИАНО И още как!
ЛАУРЕНСИЯ За Фландрия?
ФЕЛИСИАНО Защо пък не?
САБИНА И пак
с Фисберто?
ФИСБЕРТО С мене.
САБИНА Тръгвате двамина?
ФИСБЕРТО Двамина, след като ни изоставяш.
САБИНА Но в онзи край е толкова студено!
ФИСБЕРТО От тука мога да си взема с мене
някоя шубка да ме топли.
САБИНА Трябва
ти друго, запаси се с пушена сланина.
ЛАУРЕНСИЯ Като жена аз искам да постъпвам.
ФЕЛИСИАНО Какво желаеш.
ЛАУРЕНСИЯ Да ти вярвам, скъпи.
ФЕЛИСИАНО Ако да вярваш в мен ще се проклинаш,
кому ще имаш вяра?
ЛАУРЕНСИЯ Зарад мен ли
наистина оставил си Елиса?
ФЕЛИСИАНО Любима моя, онова шеги са.
Заклевам ти се да не ти изменям
и твой да бъда до смъртта си.
ЛАУРЕНСИЯ Кажи за нея нещо лошо.
ФЕЛИСИАНО Не е честно;
понеже е жена.
ЛАУРЕНСИЯ Ще е чудесно.
ФЕЛИСИАНО И ти ще ме обикнеш?
ЛАУРЕНСИЯ Много.
ФЕЛИСИАНО Казвам,
че тя е грозна и коварна.
ЛАУРЕНСИЯ Не казвай друго, аз съм твоя.
(Прегръщат се.)
ФИСБЕРТО А аз, да тръгвам ли под строя?
САБИНА Как искате да Ви повярвам?
ФИСБЕРТО Понеже те обичам.
САБИНА Вие, мене?
ФИСБЕРТО Не виждаш ли, че от любов умирам?
САБИНА Кажи ми Паула каква намираш?
ФИСБЕРТО Ще ме обикнеш, щом я хуля?
САБИНА Несъмнено.
ФИСБЕРТО Е, казвам ти, че е направо за боклука.
САБИНА А аз, че твоя съм.
ФИСБЕРТО Почакай;
усещам, че в салона има някой.
САБИНА По-тихо трябва да говорим тука.

 

 

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

ОКТАВИО. - Предишните.

 

ОКТАВИО Един твой паж, който отвън те чака,
ми каза, че си тук, Фелисиано.
И, ако Лауренсия ми разрешава,
две думи искам да ти кажа.
ЛАУРЕНСИЯ Разрешавам,
тъй като в моето присъствие ще стане.
ОКТАВИО Все едно е, Лауренсия, ако узнаеш.
ФЕЛИСИАНО Продължи, Октавио, какво те води?
ОКТАВИО След като договор по твоите условия
да се ожениш за Елиса бе подписан,
Фелисиано, ти отново си поискал
към уговорените шест хиляди дуката
да се добавят още четири: баща ми
от този нов обрат бе възмутен; но вижда
какво изгубва като те изгуби и какво
печели, като те спечели, затова направи
с имението сметка и реши, че може
да ти даде каквото искаш, малко
помагайки си с моето имение.
По мене ти предлага десет хиляди дуката
и на венчавка тази вечер е поканил
приятелите си и всичките роднини.
Ела с мен и му целуни ръцете;
че вече годеницата се натъкмява
и цялата ни къща е в кипене.
ФЕЛИСИАНО Какво ще кажеш на това?
ЛАУРЕНСИЯ Аз, впрочем,
тук нямам общо.
ФЕЛИСИАНО Лауренсия прекрасна,
това дела на чест са и от вид такъв,
че ако кажа „не" не се съмнявай,
че родовете ни ще се погубят
и че в живота си...
Не продължавай, стига.
Ще кажеш, че за десет хиляди дуката
няма Елиса да оставиш?
ФЕЛИСИАНО Да не мислиш,
че движен съм от интереса?
ЛАУРЕНСИЯ То е ясно!
ФЕЛИСИАНО Вие жените всички, Лауренсия,
не знаете какво е дадената дума,
на нея не държите, ни какво е шпага
да носиш, и си мислите, че всичко...
ЛАУРЕНСИЯ Вече
разбирам всичко, знам, че за мъжете
закон е дадената дума, те със шпаги
се защитават. Тръгвай си и се жени.
ФЕЛИСИАНО Чуй.
ЛАУРЕНСИЯ Какво да слушам още? На добър ти час;
че чака те невестата и се безпокои.
ФЕЛИСИАНО Ако не бях обвързан, вижда го небето,
ти щеше да ми бъдеш господар. Ела,
Октавио.
ОКТАВИО (Встрани.)
Не страдай, моя ще си ти.
(Отиват си Фелисиано и Октавио.)
ФИСБЕРТО Сабина, ти разбираш, че слугите
танцуваме със свойте господари в такт.
Той при Елиса се завръща, аз при Паула.
Бог вижда колко ми е тежко.
САБИНА Вярвам.
Проклета да съм, луда, че се втурнах
такъв хитрец и преструван да любя!
ФИСБЕРТО Е, имаш право; но кълна се, Бога ми,
че вие славно съумявате да отмъстите,
когато ви изпадне сгоден случай.
(Отива си.)

 

 

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА.

 

САБИНА Останахме посрамени и двете.
ЛАУРЕНСИЯ Ще се побъркам, ми се струва.
Така си отмъстих, че се страхувам,
че се подложих, без да се усетя,
на нови унижения от глупост!
О, ако бях отгатнала позора,
щях със Фелисиано да говоря
както в началото, по-грубо.
Колко наивни сме жените;
и най-подготвената за живота
разголва своята душа с охота,
без ключ сърцето є е беззащитно.
Но съжалявам, че се случи
така, че Карлос си замина;
не зная по каква причина;
за всичко станало той беше ключът.
О, колко съм нещастна само!
Не виждам изхода; какво да правя?
САБИНА И значи Карлос все пак заминава
и връщане от пътя дълъг няма?
Изгубвам си и аз възможността
да отмъщавам на Фисберто вече.
ЛАУРЕНСИЯ Надежда нямам, като е далече,
чрез Карлос да си отмъстя.

 

 

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

КАРЛОС, ЕСТЕБАН. - Предишните.

 

КАРЛОС (Встрани, на своя слуга.)
Ще ни разкаже Лауренсия как всъщност
разтрогнато е брачното споразумение.
САБИНА Не е ли Карлос?
ЛАУРЕНСИЯ Той е, несъмнено.
САБИНА И също и Естебан?
ЛАУРЕНСИЯ Също.
КАРЛОС Бог да те пази.
ЛАУРЕНСИЯ Карлос скъпи,
не си ли тръгнал?
КАРЛОС Само се престорих,
че заминавам; както ти говорих,
бълнуване са моите постъпки.
Но вече съм доволен от обрата,
защото договореностите пропадат
и няма да се прави сватба,
тъй че ме поздрави и ти самата
зарад Елиса; аз те поздравявам
зарад Фелисиано.
ЛАУРЕНСИЯ Твоите измени
ми носят толкова щети на мене;
до преди малко, да прощаваш,
Фелисиано с шурея си бе при мене,
напреднали по договорите дотам,
че тази вечер годеникът, знам...
КАРЛОС Не ми го казвай.
ЛАУРЕНСИЯ Да, ще се ожени.
КАРЛОС Как, дават му, което иска?
ЛАУРЕНСИЯ Богат е: няма да се колебаят.
КАРЛОС Днес на надеждите ми идва краят
и любовта си трябва да потискам.
Преди да се изгуби нещо скъпо,
се плашиш няма ли да те боли;
изгубиш ли го, болката като че ли
по-малка е, душата ти претръпва.
Не искам с грешки да се занимавам,
не искам да изказвам шумно
обидата на влюбен до безумие,
чест и достойнство съхранявам.
И тъй като Елиса се е утешила,
и аз утеха да потърся ще желая.
ЛАУРЕНСИЯ А аз пък, как да си мълча да зная
се уча от такава школа, мили.
Ако намираш утешение без нея
и аз без Фелисиано ще го сетя.
КАРЛОС На вятъра запращам нейните обети
с голямо задоволствно и се смея.
Писмата й унищожавам,
със задълженията скъсвам.
ЛАУРЕНСИЯ Вампир е всякоя любовна връзка,
ту е от огън, ту от лед направо.
Ту налице е, ту съвсем я няма,
ту от нечакана страна изникне.
Карлос, поискам ли да те обикна,
ще искаш ли да се обикнем двама?
КАРЛОС За същото да те помоля смятах.
И с теб забулени да идем тази вечер
да видим как са женените вече.
ЛАУРЕНСИЯ Каква мъст по-голяма за отплата?
Ще се преоблека и съм готова.
КАРЛОС С тебе ще влеза, с плащ ще се покрия.
САБИНА (На Естебан.)
Какво, ще ме обикнете ли Вие?
ЕСТЕБАН Вампир е този твой любовник.
Или което е докопал брани, или напъжда те ненужно,
или с желязна длан си служи, или е тя като кълчища странна.
Но стига, исках аз да те помоля да ме обикнеш ти самата.
САБИНА (Встрани.
Ще отмъстя днес на един предател.)
Естебан, аз съм твоя.
ЕСТЕБАН Ти си моя?
КАРЛОС Аз, Лауренсия, съм изморен
да страдам от съперници, приятели
да зная, че превръщат се в предатели,
на масата ми седнали до мен.
Всичко е завист и лъжа притворна,
всичко, което правят, е измама,
по-силен ли е, и белята му е по-голяма,
блажен оттеглилият се, добре е сторил.
Да бъда с тебе аз избирам.
ЛАУРЕНСИЯ А аз, да бъда твоя, скъпи мой.
КАРЛОС И тъй, аз също искам да съм твой.
ЛАУРЕНСИЯ Ръката ти ръката ми намира.
КАРЛОС Да тръгваме, ела с мен.
ЛАУРЕНСИЯ Идвам с тебе.
(Отиват си двамата.)
ЕСТЕБАН Сабина, аз съм много уморен
да бъда паж уравновесен
на този блуден син. Потребно
е мисля си да се оттегля,
ръката си ми дай.
САБИНА Вземи я.
ЕСТЕБАН Завършен вид да може да добие
това и сватба за да стегнем,
ела с мен да се видим с Паула.
САБИНА С кого ще ме сравниш, кажи ми.
ЕСТЕБАН С Ориана. Аз прилика с кой имам?
САБИНА Със самия Амадис от Гаула.
(Отиват си.)

 

 

 

Салон в дома на Аурелио.

 

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

АУРЕЛИО, ОКТАВИО, ЕЛИСА, изящно нагласена като годеница;
МАРКИНА, МУЗИКАНТИ, СЛУГИ.

 

АУРЕЛИО Придвижете столовете. Ти, Елиса скъпа,
на възглавницата тук седни.
(Сядат.)
ОКТАВИО Приличаш
вече по смутеност и срамливост на невеста.
АУРЕЛИО На добродетелта сестра е срамежливостта.
МАРКИНА Срам ако нямаш, добрината ти е малко.
АУРЕЛИО Изпейте нещо, докато пристигне.
МУЗИКАНТ Песен по текст ще пеем на Маркина.
Само не знам дали ще ви хареса.
МАРКИНА Певец най-славен пял би тази песен.
ОКТАВИО Какъв е ритъмът?
МАРКИНА Стостъпен, господине.
АУРЕЛИО Не пейте я тогава; няма да ви стигне
и цяла нощ да я допеете до края.
МАРКИНА Факли в нощта ще засияят.

 

 

ПЕТНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

ПАЖ. - Предишните; после, ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО и ГОСТИ.

 

ПАЖ Фелисиано току-що пристигна.
АУРЕЛИО А придружава ли го някой?
ПАЖ Идва с роднини.
АУРЕЛИО Нека влезат вкъщи.
(Пажът отива към вратата и влизат
Фелисиано, Фисберто и гости.)

ФЕЛИСИАНО Сеньор, краката Ви прегръщам.
АУРЕЛИО В прегръдката си искам да Ви видя.
ОКТАВИО Елате тук и аз да Ви прегърна.
ФЕЛИСИАНО О, братко!
ОКТАВИО С Вашата съпруга говорете.
ФЕЛИСИАНО Елиса скъпа, вярвам ще ме разберете,
ако словата ми в брътвежи се превърнат;
че на женихите се дава право
да изумяват в сватбения ден.
ЕЛИСА Днес искате да си спечелите пред мен
на умен и галантен момък слава.
АУРЕЛИО Елате, Бога ми, и поседете,
докато дойде моят брат Лисардо.
ОКТАВИО Ей този стол за Вас го вардя.
Удобно Вие там се настанете.
ФЕЛИСИАНО Сто пъти Ви целувам аз ръцете;
зачитате ме както брат почитат.
Защо, Сеньора, Вие все мълчите?
ЕЛИСА Езикът се осланя на ръцете;
ръката си като Ви дам, тогава
ще кажа онова, което чувствам.

 

 

ШЕСТНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

КАРЛОС, ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА и ЕСТЕБАН;
жените с наметала и шапки, мъжете загърнати
с плащ. - Предишните.

 

КАРЛОС (На Естебан.)
Лицето си и ти прикрий изкусно.
ЛАУРЕНСИЯ Колко навреме тук се появявам!
КАРЛОС Каква великолепна младоженка.
ЛАУРЕНСИЯ Защо ме принуждаваш да ревнувам.
КАРЛОС Небето не е сътворило, ми се струва,
нещо, да може с теб да е сравнено.
ЕСТЕБАН Виж, Паула е прелест цялата.
САБИНА Ти искаш да ме ужасиш ли?
КАРЛОС Какво очакват?
ЛАУРЕНСИЯ Редното е, мисля,
да им дадат благословията в началото.
КАРЛОС (Встрани. на Естебан.)
Естебан...
ЕСТЕБАН Да, Сеньор...
КАРЛОС За Бога, сякаш
само да я погледна и умирам.
ЕСТЕБАН Дръж се здраво.
КАРЛОС
Как, като разбирам
какъв рай тях двамата ги чака.
ЕСТЕБАН Какъв ти рай си го представяш,
който да не е ад след два-три дена?
КАРЛОС Аз знам, че вечен рай ще е за мене,
да имаше до мен жена такава.
ЕСТЕБАН Какъв е този рай?
КАРЛОС Да бъдеш женен.
ЕСТЕБАН Не е ли онзи, огненият?
КАРЛОС Не, това не,
макар че този огън ще остане
да ме изгаря вътре в мене.
ЕСТЕБАН Една жена си представи всечасно
да е край тебе като лягаш,
край тебе, станеш ли, веднага,
и редом да се храни все, негласно;
дойде ли друга нощ, тя пак до тебе,
протегнеш крак, на нея се натъкваш,
завивката към себе си примъкваш,
жената мигом я обсебва.
Ръка помръднеш ли, в жена опира;
погледнеш ли наоколо, все виждаш нея,
блъснеш я като дишаш и ти причернее,
отвръща ти отгоре и не спира.
И представи си я до тебе всеки ден
с несъвършенства на дузини,
които нямат никаква причина,
нито са за устата на човек почтен;
ще видиш, че възлюблената ти Диана,
която като грейналото слънце тачиш
днес, за която и да е чистачка
ще пожелаеш утре да дадеш в замяна.

 

 

СЕДЕМНАДЕСЕТА СЦЕНА

 

ЛИСАРДО. - Предишните.

 

ЛИСАРДО Желая Ви на годениците хиляда
години да се радвате, мой скъпи братко Аурелио. И те да Ви се радват,
като Ви оградят с красиви внуци.
АУРЕЛИО О, Лисардо!, а дали дошъл е вече
Сеньор свещеникът?
ЛИСАРДО Доколкото разбрах,
останал е да се приготвя.
Така че можете да ставате от стола,
защото няма и минута да се бави.
(Всички стават на крака.)
ФЕЛИСИАНО Нека се удължи до сто години
мигът, когато твоята ръка докосвам,
чудна Елиса.
КАРЛОС
(Встрани.
О, жестока ревност!)
(Встрани нему.)
Не ще ли съумееш някак си, Естебан,
интрига някоя да заплетеш такава,
така че да не стигнат до женитба?
ЕСТЕБАН Например как?
КАРЛОС С преструвка.
ЕСТЕБАН Дали ще бъде подходящо тук
някоя свада с вадене на нож?
КАРЛОС Чудесно!
ЕСТЕБАН С кого ще трябва да се спречкам?
КАРЛОС С мене.
ЕСТЕБАН Ти да не си безумен?
Веднага ще побързат да ни помиряват,
ще дойдат двама къдрокоси от ония,
които назовават залата поле
и сбиване какво да е - дуел,
ще ни откарат към затвора,
съдебно дело ще ни спретнат,
а младоженците пък в това време
с пресни яйца ще се гощават,
ще спят на шест дюшека с пух,
а ние върху пода ще лежим направо.
КАРЛОС Тогава отиди и є кажи: „Сеньора,
дошъл е Карлос."
ЕСТЕБАН Ще опитам
отзад да се промъкна чак до нея;
а ти се приготви, като ковач,
докато аз жарта раздухвам,
желязото горещо да ковеш.
АУРЕЛИО Тук могат младите да си дадат ръка
един на друг; и вече след това
да стане онова, което всички чакаме
и най-накрай да се сродим.
ЛИСАРДО Чудесно Аурелио се изрази.
ЕСТЕБАН Елиса,
(Встрани на нея.)
Елиса, чуваш ли?
ЕЛИСА О, небеса!
ЕСТЕБАН Спокойно.
ЕЛИСА Кой е?
ЕСТЕБАН А не го ли виждаш?
ЕЛИСА Кого?
ЕСТЕБАН Естебанчо.
ЕЛИСА Ах, ти ли, куче,
как си се осмелил да влезеш тук?
ЕСТЕБАН Там онзи принц, който се крие,
с перата и със златния синджир,
е Карлос.
ЕЛИСА Кой е, казваш?
ЕСТЕБАН Точно той!
ЕЛИСА Кой Карлос?
ЕСТЕБАН Кой пък? Карлос Пети,
или пък ти се иска да е шести?
ЕЛИСА Кажи му веднага да си отива,
кажи му да се маха сам оттука.
ЕСТЕБАН (Встрани.)
Решила е.
(Отива при господаря си.)
КАРЛОС Какво, Естебан, стана?
ЕСТЕБАН Е, хайде, свършено е всичко.
КАРЛОС Как искам да те разцелувам.
ЕСТЕБАН Ти имай почит към брадата,
ако не искаш да ни вземат
за двамата прославени комедианти
теб - за Ганаса, мене - за Тристуло.
КАРЛОС Какво по-точно тя ти каза?
ЕСТЕБАН Да си отиваш и да не се спираш
оттук на по-малко от десет левги.
КАРЛОС Лошо ти носят моите нещастия.
ЕСТЕБАН Върви ми само на такива дарове.
АУРЕЛИО За да се разбере добре от всички,
че е такава вашата свободна воля,
преди, деца, да ви оженим,
вашето „да" очакваме да чуем.
Фелисиано, ти обичаш ли Елиса?
ФЕЛИСИАНО Да, Сеньор.
АУРЕЛИО Така ли е наистина?
ФЕЛИСИАНО Така е.
АУРЕЛИО Обичаш ли, Елиса, ти Фелисиано?
ЕЛИСА Не, Сеньор.
АУРЕЛИО Какво говориш?
ЕЛИСА Казах го.
АУРЕЛИО Но как така пред всички тук събрани
ти казваш не?
ЕЛИСА Защото мога да го кажа.
Нали попита ме дали го искам?
Тогава казвам, че не го обичам;
че мъж, който парите само гледа
и който се продаде като на пазар,
на звяр прилича повече, не на човек,
какво му е доброто, а, на звяра?
За шест хиляди дуката бяхме
се договорили при сватовството;
поиска още четири, и ако казах
на Аурелио да му ги издължи,
то беше, за да могат да научат
всички това, което заслужавам,
и този тук идалго какво търси.
ФЕЛИСИАНО Сеньора...
ЕЛИСА Замълчи, грубиян.
АУРЕЛИО Мислиш ли дъще, какво губиш.
ЕЛИСА Сеньор, ако изгубя този твой идалго,
ти десет хиляди дуката ще спечелиш.
АУРЕЛИО Как?
ЕЛИСА Тъй като жених си имам,
който и без пари ще ме обича.
ОКТАВИО Къде е той?
ЕЛИСА Аз виждам го оттук.
АУРЕЛИО Да не е онзи с плаща си покрит?
ЕЛИСА Открийте си лицето, кабалиеро.
КАРЛОС Аз Карлос съм.
ЕЛИСА Обичаш ли ме?
КАРЛОС Да.
ЕЛИСА Ръката!
КАРЛОС Давам си душата и живота.
ЛАУРЕНСИЯ Тук за това ли ме доведе, Карлос?
КАРЛОС Аз изпълнявам само своя дълг.
ФЕЛИСИАНО Лауренсия ли е?
ЛАУРЕНСИЯ Да, аз съм.
ФЕЛИСИАНО Дошла си в най-доброто време
на света. Дай ми ръката си.
ЛАУРЕНСИЯ Аз имам господар.
ФЕЛИСИАНО И кой е той?
ЛАУРЕНСИЯ Октавио, обичаш ли ме?
ОКТАВИО И ме питаш!
ФИСБЕРТО Добре се нареди!
ФЕЛИСИАНО Добре се наредих!
САБИНА И значи, аз оставам при Естебан?
ЕСТЕБАН Не, по-добре е при Фисберто,
защото аз на Паула съм.
АУРЕЛИО Каква смелост!
ФИСБЕРТО Да, постъпка славна.
ФЕЛИСИАНО Добре тогава; аз ще съм побащим,
за мене нищо друго не остана.
КАРЛОС Отсъстващият вкъщи си остана,
дом си създава и доволен слага
край и ви моли всичките за прошка
за грешките си и за сцените на ревност.

 

 

 

 

 

второ действие | съдържание

 

Електронна публикация на 28. август 2005 г.
Публикация в кн. „Отсъстващият си е вкъщи“, Лопе де Вега, Свободно поетическо общество.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]