Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на кратки поеми в проза. Между 1886 и 1895 г. той публикува 46 поеми. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В кратките поеми в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Подобно на Рембо в „Озарения“, Верхарен признава, че има една-единствена цел: да търси и намира думи, които да бъдат разбираеми за живите хора от бъдещето, за да изкаже на техен език болката от попилените векове, която открива у себе си. Петте текста по-долу са публикувани за пръв път в сп. „Сосиете нувел“ през ноември 1886 г. под общото заглавие „На път“.

         Преводът е осъществен с подкрепата на Национален фонд „Култура“ в рамките на програма „Творчески инициативи“.