Пол Верлен

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

 

 

Брат, музиката преди всичко!
И затова аз предпочитам „Тек“
по-смътен, по от въздух лек -
без измерението нам привично.

 

Загатнат щрих, въздушно разтворим,
намерен образ с точност до сантим.
О, нищо по-добро от песен сива -
Неяснотата с Точността се слива.

 

Очите хубави изпод воала.
Трептящият на пладне жарък ден,
от есенния залез разхладен
и вечер, в звезден безпорядък, цяла...

 

Защото искаме Нюанса, брате,
не цвят, от полусенки цвят лишен!
О, чрез Нюанса само е сгоден
сънят с мечтата, вятъра с тръбата.

 

От Остротата по-далеч - опасно! -
Духа жесток, и от Смеха нечист -
разплакващи Лазурните очи,
и този чесън, в кухнята на баса!

 

Извий врата на Красноречието!
Добре ще сториш - силен ход напред,
внеси в римуването малко ред -
ако не бдим, къде ще стигне то?

 

О, кой ще каже мъките ти, Рима!
Дете ли глухо или негър луд
ни - от стотинка - изкова бижу,
що звук на кухо и фалшиво има?

 

Та, музиката изкови на струга!
Стихът ти нека бъде полет лек,
със който да се устреми човек
към други небеса, на обич друга.

 

Стихът ти да е смела авантюра,
от вятъра разпръснат в утринта,
дъхтящ на мента, билки и цветя...
Останалото е литература.

 

 

 

 

Превод от френски: Борис Илиев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]