От времето и от труда
пръстите на мама

Изтъняха
като свещи.
И когато миналата есен
в полето събираше картофи,
От пръстите й падна
пръстенът -
Венчалният й пръстен.
Всеки ден
оттогава
тя се потапя в земята
/като в черна вода/
и търси пръстена.
Ах, ето тук,
точно тук, под краката ми
се надигат вълните на земята.
Скачам встрани,
встрани,
още встрани,
Да не й преча
с тежестта си.
Поне аз.

върни се | съдържание | продължи