Григоре Виеру

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ВЕНЧАЛЕН ПРЪСТЕН

 

Григоре Виеру

 

Превод от румънски: Огнян Стамболиев

 

 

От времето и от труда
пръстите на мама

 

Изтъняха
като свещи.
И когато миналата есен
в полето събираше картофи,
От пръстите й падна
пръстенът -
Венчалният й пръстен.
Всеки ден
оттогава
тя се потапя в земята
/като в черна вода/
и търси пръстена.
Ах, ето тук,
точно тук, под краката ми
се надигат вълните на земята.
Скачам встрани,
встрани,
още встрани,
Да не й преча
с тежестта си.
Поне аз.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. януари 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]