Григоре Виеру

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

АРФА

 

Григоре Виеру

 

Превод от румънски: Огнян Стамболиев

 

 

Помислих си,
че и змиите ще запеят.
Обтегнах върху арфата си
струните - змии.
Сред лозовите пръчки
и белите коси на мама
те затрептяха.
Застанах прав
под зреещите ябълки,
а струните запяха сладко.
Нощта
настъпи скоро
и в леса закрачих сам.
След миг усетих да пълзят,
да се увиват,
телата на влечугите студени,
по тялото ми и нозете.
Със съсък яростен
забиха зъби във лицето ми -
поискаха да ме затрият
от света.
Но аз докоснах мамините струни,
успях да викна своите другари.
Когато в мен
живота се завърна -
Видях,
че арфата ми побеля.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. януари 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]