Мануел Вилас

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художесствена литература | страницата на автора

 

ВЛЮБЕНИЯТ

 

Мануел Вилас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Цялата нощ си мечтах за тебе, прекарах цялата нощ,
сънувайки, че те целувам в патиото на църква край морето.
Как влюбен бях в тебе и не ти го казах никога.
Отгатна ли го? Искаше ли го? Молеше ли се за това?
Имаше шест години повече от мен, беше по-готова за живота,
не се товареше като мен, а беше умерена и разумна,
макар изпълнена с любов отвътре, любов към мен,
към мен, който бях един от най-изгубените типове, и това наистина
се забелязваше веднага, и как си спомням за ръцете ти
и за твоята усмивка, всички любовници си спомнят за същото,
само че аз не се вмъкнах никога в леглото ти, години си представям
как трябва да е в леглото ти, един ден ми го показа,
но нищо повече. И сега се събуждам и съм сънувал, че те целувах,
и е десет сутринта на едно монументално лято,
и вече си пийвам джин, така, на гладно, и излизам
на терасата на стаята си и виждам туристите да се изтягат
върху пясъка, и мисля, че ти би могла да си тук с мене,
колко влюбен бях в тебе и как ти също беше,
и колко лошо направихме да не сме се повъргаляли хиляда пъти
на хиляди легла, или колко добре направихме, защото, като се познавам,
сигурно щях да те помоля да се бракосъчетаем и ти би приела,
и както съм пиян по цял ден, когато ще съм се уморил
да чукам всяка нощ, може да ми се прииска да ти фрасна един юмрук,
или да те бутна в някоя река, или на тебе да ми пуснеш един изстрел,
или да ме отровиш, или да ми изневериш с друг.
Как мога да кажа всичко това за тебе, която си един ангел
и продължаваш да бъдеш, и за мене, който те обичах невинно.
Ще е по-добре да продължа да пия, докато се изтриеш от паметта ми,
и това наистина ме кара да плача, и съм един тип, който плаче
в десет и половина сутринта, седнал на терасата на стая
за туристи, с топъл джин в ръка – това са остатъците
от нощта, – плачещ, защото ако те изхвърля от паметта си,
наистина тогава няма да ми остане нищо.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 01. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]