Мануел Вилас

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художесствена литература | страницата на автора

 

МИШО

 

Мануел Вилас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Разказва Хемингуей, че една нощ се случил заедно в Мишо,
прочутият парижки ресторант на Сен-Жермен-де-Пре,
с Джеймс Джойс, който вечерял с цялото си семейство.
не другаде, а в Мишо.
Казва Хемингуей, че Джойс държал менюто на три пъста от очите си.
Били излезли да вечерят семейство Джойс онази нощ
Джойс говорел на италиански с трите си деца,
които се хранели с апетит. Хемингуей бил с Хадли,
първата му жена, едно очарование, със сигурност.
Хадли била гладна.
Хемингуей вече бил чел Джойс,
защото му го препоръчала Гъртруд Стайн.
Тати (прякорът на Хемингуей) казвал, че книгата на Джойс
е „шибаняшки добра“.

 

Тати искал да си направи кефа оная нощ,
защото Мишо бил скъп, а Тати бил беден.
Джойс също бил беден, но не толкова.
                    Кой е бил по-беден, Тати или Джойс?
Тати си поръчал онази нощ чудесно телешко филе „турнедо“.
                    Джойс също вечерял
охолно. Изглежда всички били гладни онази нощ.
И аз, който имам повече кинти от Тати и Джойс заедно, съм тук,
в Сарагоса, похапващ салата на диета.
В Испания творчеството на Джойс не се харесва, защото тук не се харесва
мръсния секс в литературата, нито литературата, бих казал аз.
И сега на мене се пада да възкреся онази среща,
която се е случила преди повече от осемдесет години в Париж, срещата
на двама писатели,
които нямаха нищо общо,
които написаха книги с различаващи се животи,
но и на двамата им харесвало да вечерят в Мишо.
И на двамата им харесвали месото, виното, белите покривки на ресторантите.
Преди осемдесет години: изглежда, че не е било, че никога не са се срещали,
нито са съществували, нито са вечеряли, преди осемдесет години, все едно
дали е било, осемдесет години,
дали е било или не е било е все едно,
осемдесет години,
не беше, и да беше, не беше.
В Испания Одисей не стои добре, така че обърни внимание
що за страна е тази.
Не стои добре и Сернуда, макар да го понасят,
защото не им остава друго.
И толкова други, не разбирам литературата на тази страна,
но ми харесва Селестина.
Харесва ми Ласарильо, мръсен реализъм от ХVІ век,
какъв смях, наистина.
И мене какво може да ме интересува всичко това, книгите и смъртта.
Преди осемдесет години: среща на двама мъже,
които сега говорятот написани страници
на един тип, който живее в Сарагоса и е размечтан,
защото блести слънцето всички дни, и това е да живееш.

 

Мишо, би трябвало да ида да се храня всички дни в Мишо,
и да поканя свинката Моли Блум и да й галя пубиса
с лъжичката за кафе, и да я видя да се усмихва,четиридесетинагодишна и съсипана.
Не ми харесва Испания, защото свободата тук е едно предположение.
Не ми харесва Испания, защото лятото тук е едно възкресение.

 

Дори не й сложих една маслина на тази проклета салата.

 

Джойс беше слаб и умря скоро.
Тати напълняваше с времето,
и си пусна два изстрела.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 01. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]