Мануел Вилас

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художесствена литература | страницата на автора

 

КОМАРИ

 

Мануел Вилас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

     Случи се в Буенос Айрес, в края на август, разхождах се по дългата улица Флорида. Погледнах обувките си и ги видях прашни.

 

     Улица Флорида е пълна с ваксаджии и чейндж бюра, хиляди лица, десетки магазини, които се опитват да продадат евтини куфари, блестящи дрехи, кожени палта с кройки от преди много години.

 

     Седнах на мръсния стол на един ваксаджия. Поиска ми пет песос, за да ми лъсне обувките. Беше толкова смешна цена, че се зарадвах на мига. Препоръчах му да използва безцветен крем.

 

     Изкаляните му ръце живееха вече в сухите пустоши, където властват завистливи вещици с повредени мозъци.

 

     Дадох си сметка, че оня ваксаджия бе син на нищото и катастрофата.

 

     Дадох си сметка, че имах пред себе си физиката, термодинамиката и турбулентността на болестта. Наблюдавах как си чешеше глезените, докато сваляше връзките на сивите ми обувки и се смееше с враждебна гримаса.

 

     Каза, че са го ужилили комари, по вина на жегата. Объркани устни от лудостта, език в ръцете на луди устни. Дегенерирало лице, език, който се руши в черни срички.

 

     „Няма комари, зима е“, му казах.

 

     Моите обувки бяха в едно щастливо сиво, много красиво. Той ги превърна в смесица от мръсен, фалшив и капещ крем, с миризма на петрол и на влажност.

 

     Зачеса се отново яростно, сега си чешеше ръцете, каза отново „комарите са“ и продължаваше да се смее. Лудостта, превърната в смях и в сърбеж в Буенос Айрес, на улица Флорида, през един 30 август 2009 година, през една зима с комари.

 

     Съсипа ми обувките.

 

     Мразих го дълго време, много дни после. Онзи луд от улица Флорида, онова злобно същество. Кралят на невидимите комари, велик господар на слабоумието.

 

     Ще те целуна, бедни идиоте, и ще свършим и двамата, лъскайки обувки, на улица Флорида, разваляйки цветове, наранявайки се с въображаемите комари, ти на един ъгъл, аз на другия, високи братя в край-ното слабоумие на нашата ярост, и там ще бъдем, на дългата улица Флорида, в Буенос Айрес, в очакване скалите и газовете, и материята, които формират вселената, да се превърнат в милиони облаци от комари в търсене плътта на хората.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 01. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]