Мануел Вилас

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художесствена литература | страницата на автора

 

КОСТА ДОРАДА*

 

Мануел Вилас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Спомням си голите французойки и немкини върху пясъка
на плажа, онези твърди дупета, от гимнастика, косата къса и руса,
слабините депилирани, съпругът мръсник, къпещ се с водно колело
под наем, щерките на семейството, люшкащи прекрасни гърди във
                въздуха,
и отговарящият за наемането на водните колела, надървен по вина
на майката и дъщерите. „На тези свинки не им стига
само с един мъж, си казва, така че чакай да те повикат,
а ако не ме викнат, ще намина натам,
отбелязвайки добрия пакет, който ми даде светата ми майчица.”

 

Какво имаш срещу Бог, срещу живота, срещу щастието,
срещу тялото, срещу насладата, срещу красотата?

 

Сега си спомням за месец юли, за младото лято, което обещаваше
времето без оръжия, откритото пладне, отстъпената луна.

 

Хората имат време и мисъл,
планините, дърветата, морето, нямат нищо.

 

Спомням си младата червенокоска, сгушени двамата на една хавлия,
в нощта на морето, любейки се като професионалисти на сцена.
И после басейнът на хотела, душът, пилето с пържени картофи.
Книга на Бернхард върху нощната масичка, австриецът, който мразеше
Австрия, много уиски, много ледена бира,
и си спомням за един уикенд в Париж, шибано скъп,
каза ти в самолета, през юли отпреди
десет години, пиян, гол в коридора на хотела, поръчващ
пресен кроасан за звяра моята любовница,
която вземаше душ, напикаваше се от смях в бидето,
и тук няма метафора, само реалистична бележка, стендаловска
или галдосовска, краката с червените нокти, дупето върху фаянса,
краката добре отворени, и бликащата вода.

 

Не забравям творението на Бог, а го съзерцавам
откъм изкушението и насладата, от промискуитета и кошмара,
от инстинкта и цветето на светостта,
от насилието, свещеното насилие.
От екстравагантността, която дават възрастта и минималната заплата.

 

Двама млади, на пейка в парка, край един плаж,
изпращат август, обичайки се по маниерите на епоха и филм.
Който и да е би могъл да ги види, и това дава още жар на желанието им,
всеки би могъл да види задника на момчето, влачещо
дънките с крака, добре наместен
сред краката на гаджето си, малките гърди
на една двадесетинагодишна с татуировка на едно зърно,
предизвикателната воля, с която се любят,
онази воля да се любят, да хапят и го начукват безсъвестно,
когато си на двадесет години, ме кара да се влюбя и аз.

 

 

 

---

 

*Златен бряг (исп.) – бел. прев.

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 29. май 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]