Франсоа Вийон

БАЛАДА ОТ ИМЕТО НА СЪДБАТА

 
Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла!
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило -
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде - гледай! - съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!

За цар и крал не съм добре дошла,
че аз отколе гибел им вещая:
сразих Приам, изчезна сред мъгла
навеки Троя - с участ като тая
и Анибал успях да увенчая,
а Картаген превърнах във мъртвило;
и Сципион опита мойто жило;
предадох Цезар със един замах,
а във Египет пък Помпей заклах;
в море от кръв удавих аз Язон;
запалих Рим, жестоко там вилнях...
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И Александър колко кръв проля,
загледан към зваздата си в безкрая,
а как умря! Сред бойните поля
и Арфаксад реших да закопая...
Такъв ми е на мене обичая -
така да бъде, знай, се е решило
и нищичко не се е променило.
В нещастието Холоферн презрях
и ножа на Юдита не, не спрях,
докато спеше. А Авесалом?
Какви коси! Обесих го на тях.
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:
сама да можех днес да внасям страх,
а не съгласно божия закон,
би ви очаквал всички пълен крах...
Така че се вземи в ръце, Вийон!
 
 
 

---
Писана е вероятно през ноември 1462 г. след излизането на Вийон от затвора Шатле;
Анибал (247-183 г. пр. н.е.) - прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански;
Арфаксад - цар на Медея, победен от Навуходоносор.
 

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

Франсоа Вийон | Литературен клуб