Франсоа Вийон

БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
НА ОБЕСЕНИТЕ

 
Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!

А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!

Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!

Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!
 
 

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

Франсоа Вийон | Литературен клуб