Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА НЯКОГАШНИТЕ ЖЕНИ

 
Кажете ми в коя страна
е днеска Флора, в Рим ценена,
Таис, в чиято слабина
бе много сила изцедена,
и Ехо - с хубост вкаменена, -
мълвяща край безкраен бряг,
от шепот даже уязвена?
Къде си днеска, лански сняг?

А Елоиза? Тя узна
цената си зарад химена -
кастрираха го без вина
и расо Абелар надена...
А тази, с толкоз власт дарена,
че Буридан по неин знак
в чувал да бъде хвърлен в Сена?
Къде си днеска, лански сняг?

И Бланка, лилия една
със глас на мамеща сирена,
и Жана, храбрата жена,
в Руан на клада изгорена,
Алис, за рицаря мишена,
и Берта с мощния си крак -
къде са, Дево пресвещена?
Къде си днеска, лански сняг?

Но, Ваша милост, седем дена
да търсите - и пак, и пак
ще се завръщате с рефрена:
къде си днеска, лански сняг?

---
Франсоа Вийон пише "Голямото завещание" в края на 1461 г. То обхваща малко повече от две хиляди стиха, разпределени в 186 станси, 3 рондо и 16 балади. "Балада за някогашните жени", "Балада за парижките жени" и "Заключителна балада" са сред 16-те вмъкнати балади.
 

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

Франсоа Вийон | Литературен клуб